Зад люлката лежеше една от двете рокли на Ади. Отвратителен окъсан парцал, но в неговите навлажнени очи изглеждаше прекрасна. Ади беше добра съпруга. За повече от тридесет години го бе следвала от един неприветлив град в друг, докато той се опитваше да открие място, което да може да нарече свое. Никога не бяха имали много и много пъти дори гладуваха. Неведнъж се бе случвало и да са на ръба на измръзването. През цялото това време, той не я чу да се оплаква нито веднъж. Тя се бе грижила за скъсаните му дрехи и счупените му кости, готвеше и се грижеше за него, когато той се разболееше. Бе си останала мършава, винаги заделяйки по-голямата част от храната за него и децата. Дрехите й бяха най-зле изглеждащите в цялото семейство. Тя беше добра съпруга, а Терън не можеше да си спомни някога да й е казвал, че я обича. Преди никога не бе му се струвало важно. Звярът бе отнел и нея, грабнал я по пътя й между селото и фермата. Бе се опитал да запълни празнината с Емма, което го улесни да продължи напред. Беше избягвал да мисли за това, като стоеше фокусиран върху целта, но сега целта бе мъртва и къщата се бе сринала.
Какво ли е било, когато звярът е дошъл?
Били ли са живи, когато ги е отнасял? Дали са страдали?
Тези мисли тормозеха фермера, когато щурците внезапно замлъкнаха.
Той се изправи с коса в ръка, готов да посрещне мрака, когато чу причината за затихването им. По пътеката прогърмяха коне и двамата мъже, които Тракия бе наела, се появиха в светлината на огъня.
— Терън! — извика Ейдриън, когато двамата с Ройс се озоваха в двора на фермата. Слънцето бе залязло, светлината си беше отишла, а старецът бе наклал подканящ огън: само дето не те бяха очакваните гости. — Да вървим. Трябва да те заведем обратно в замъка.
— Вие вървете — изръмжа старикът. — Не съм ви молил да идвате тук. Това е моят дом и ще остана тук.
— Дъщеря ти има нужда от теб. Качвай се на коня. Нямаме много време.
— Никъде няма да ходя. Тя е наред. Тя е с Ботуикови. Те ще се погрижат добре за нея. Сега изчезвайте от земята ми.
Ейдриън слезе от коня и отиде до фермера, който стоеше здраво стъпил като вкоренено дърво.
— Упорито магаре. Или се качвай на коня, или аз ще те поставя там.
— В такъв случай ще се наложи ти да го сториш — каза фермерът, оставяйки косата и скръствайки ръце.
Ейдриън погледна през рамо към Ройс, който мълчаливо стоеше на Мишка:
— Защо не помагаш?
— Не е моята област. Вече, ако го искаш мъртъв, мога да помогна.
Ейдриън въздъхна:
— Моля те, ела с нас. Заради теб всички ще умрем тук.
— Както казах, не съм ви карал да идвате.
Ейдриън изруга, докато си сваляше оръжията и ги окачаше на седлото.
— Внимавай — каза му Ройс, като се приведе. — Стар е, но изглежда як.
Ейдриън рязко се хвърли към фермера и го повали на земята. Терън бе по-едър от него, с могъщи закалени от дългогодишната работа ръце, но Ейдриън беше бърз и ловък. Двамата сумтейки се търкаляха из прахта, вкопчени в борба, докато всеки се опитваше да вземе надмощие.
— Това е толкова глупаво — промърмори Ейдриън, изправяйки се на крака, — ако просто се качеше на коня и…
— Ти се качвай на коня. Изчезвайте оттук и ме оставете! — изрева Терън, докато се мъчеше да си поеме дъх, превит с опряна на коляното ръка.
— Може би сега ще ми помогнеш? — каза на Ройс Ейдриън.
Крадецът подбели очи и слезе от коня:
— Не очаквах да имаш такива затруднения.
— Не е лесно да усмиряваш по-едър от теб човек, опитвайки се да не го нараниш.
— Това ти е проблемът. Защо не опитаме да го нараним?
Терън ги очакваше със солидна сопа в ръка и решителен поглед.
Ейдриън въздъхна:
— Не мисля, че имаме избор.
— Татенце! — извика Тракия, докато изтичваше в светлината на огъня. — Татенце! — извика тя още веднъж и прегърна фермера.