— Не ги виждам — Ейдриън скочи на земята.
— В гъсталака от дясната ти страна — каза Ройс, докато слизаше от коня. Мишка бе в паника, мятайки глава напред-назад.
— Насам — каза Терън с изтощен глас, — тук сме.
Фермерът стоеше изправен над дъщеря си. Тя лежеше просната в безсъзнание. Кръв се стичаше от носа и устата й.
— Тя се удари в клон — каза Терън. Гласът му бе треперещ и изпълнен със страх. — Аз… не видях дървото.
— Качете я на коня ми — нареди Ройс. — Терън, вземи я и идете в замъка. Не е далече, вижда се светлината на кладите.
Фермерът не протестира. Възседна Мишка, която все още удряше крак и пръхтеше. Ейдриън пое Тракия. Лунен лъч освети лицето й и откри широк белег. Той я повдигна. Главата й увисна назад, ръцете и краката й се поклащаха свободно. Изглеждаше мъртва. Подаде я на Терън, който здраво притисна дъщеря си към своите гърди. Ройс пусна юздата и конят отгърмя в нощта.
— Мислиш ли, че Мили е наоколо? — прошепна Ейдриън.
— Мисля, че Мили вече е станала ордьовър.
— Предполагам добрата новина е, че е осигурила на Терън и Тракия безопасно прибиране в крепостта.
Бавно се отправиха към края на гората. Бяха много близо до мястото, където Дилън и момчетата му бяха влачили трупи по-рано днес. Можеха да видят три от шестте огъня, които осветяваха полето.
— Ами ние? — запита Ройс.
— Смяташ ли, че гиларабринът знае, че сме още тук?
— Есрахаддон каза, че бил интелигентен, значи се предполага, че знае да брои.
— Тогава ще се върне обратно за нас. Трябва да се върнем в замъка. Разстоянието е около… колко? Двеста фута?
— Там някъде — потвърди Ройс.
— Да се надяваме, че все още оглозгва Мили. Готов ли си?
— Да тичаме отделно, така че да не може да нападне и двама ни. Давай — тревата бе хлъзгава от росата и пълна с пънове и вдлъбнатини. Ейдриън успя да пробяга само около десетина ярда, преди да се просне по лице.
— Стой зад мен — каза му Ройс.
— Нали щяхме да се разпръскваме?
— Това беше преди да се сетя, че не можеш да виждаш.
Затичаха отново, докато Ройс подбираше пътя нагоре по хълма. Бяха почти преполовили пътя, когато отново чуха ударите.
Трумп. Трумп. Трумп.
Звукът се понесе към тях. Поглеждайки нагоре, Ейдриън видя нещо мрачно да закрива лицето на изгряващата луна, змия с прилепови криле да се плъзга из въздуха като мишкуващ сокол.
Ударите спряха.
— Гмурка се! — изкрещя Ройс.
Мощен порив на вятъра ги прикова към полето. Огньовете незабавно изгаснаха. Секунда по-късно мощен гръм разтърси земята и солидна стена зелен пламък заобиколи целия хълм. Удивителни тридесетфутови пламъци проблясваха като дървета от светлина с корони от непоносима жега.
Вече намиращ пътя си без затруднения, Ейдриън скочи на крака и затича към портата, следван от Ройс. Зад тях пламъците ревяха. Над себе си чуха пронизителен писък. Дилън, Винс и Ръсел затръшнаха вратата веднага щом двамата се озоваха зад защитата на стените. Огънят в двора, останал до този момент незапален, стресна всички като избухна в брилянтен синьо-бял пламък, пронизал като стълб небето. И още веднъж гиларабринът изпищя из чернотата.
Емералдовият ад бавно затихна. Пламъците изгубиха зеления си цвят и започнаха да се смаляват, докато се стопиха в обикновен огън. Огньовете пропукваха и съскаха, запращайки искрици към небето. Хората в двора се взираха нагоре, но повече следи за присъствието на звяра не се проявиха. Останаха само мрак и далечният звук на щурците.
Глава 6
Съревнованието
— Уверявам ви, Ваше Кралско Величество — заяви с възможно най-благопристойния си глас Ариста, — че няма да има промени във външната или вътрешната ни политика под ръководството на крал Олрик. Той ще продължи да следва уважаваните от баща ни традиции в подкрепа на достойнството и честта на рода Есендън. Меленгар ще продължи да бъде ваш съюзник на запад.
Ариста стоеше пред краля на Дънмор в най-красивата майчина рокля — спиращата дъха сребърна одежда. Четиридесет копчета обшиваха ръкавите. Десетки футове кадифе оформяха бродирания корсаж и полата. Заобленото деколте се простираше до раменете й. Тя стоеше изправена с вдигната брадичка, гледаща право напред и със сключени ръце.
Крал Росуорт, който седеше на трона си обвит в очевидно вълчи кожи, изпразни чашата си и се оригна. Беше нисък и изключително дебел. Кръглото му подпухнало лице едва издържаше собствената си тежина, като маста се стичаше в три гуши. Очите му — полузатворени, устните му бяха влажни и принцесата бе сигурна, че може да види проблясването на лиги из гънките на врата му. Жена му Фреда седеше до него. Тя също бе едричка, но в сравнение с него изглеждаше слаба. Дордето кралят лееше течности, тя бе на вид и по маниери суха като пустиня.