Тронната зала беше малка, с дървен под и колони, които поддържаха висок катедрален таван. По стените надничаха глави на елени и лосове, покрити с достатъчно прах да направи козините им сиви. Близо до вратата стоеше прословутата деветфутова препарирана мечка на име Осуалд с разперени лапи и отворена в рев уста. Според легендите Осуалд убил петима рицари и безброй простолюдни, преди крал Огдън — дядото на крал Росуорт — да тури край на мечешката екзистенция, въоръжен единствено с кинжал. Това бе се случило преди около седемдесет години, когато Гламрендор бе представлявал само укрепление по границата, а Дънмор — не повече от прорязана с пътеки гора. Самият Росуорт не можеше да претендира за подобна слава. Той бе изоставил ловните традиции за сметка на куртоазния живот. Личеше му.
Кралят надигна бокала си и го изпразни.
Ариста чакаше. Кралят се прозя. Някъде зад нея звучни крачки отекнаха из залата. Разнесе се мърморене, сетне токовете затракаха отново, последвани от щракване с пръсти. Накрая фигура се появи на подиума: стройна и деликатна — елф. Бе облечен в тъмнокафява груба вълнена униформа. Около врата му бе занитена тежка желязна огърлица. Пристъпи, носейки кана, с помощта на която напълни кралската чаша и се оттегли. Кралят пи, накланяйки чашата прекалено. Потече вино, оставило бледа розова линия и капчица върху четинестата му брада. Оригна се отново, този път по-силно и въздъхна доволно. Сетне погледна към Ариста.
— Ами смъртта на Брага? — запита Росуорт. — Имате ли доказателства, че той е бил замесен в тази така наречена конспирация?
— Той се опита да ме убие.
— Да, така казвате вие, но дори и да се е опитал, изглежда е имал добра причина. Брага беше добър и последователен нифронец, а вие в крайна сметка сте вещица.
Ариста притисна ръце една в друга. Не й беше за първи път и пръстите започваха да я болят.
— Простете ми, Ваше Кралско Величество, но се страхувам, че притежавате погрешна информация по въпроса.
— Погрешна информация? Аз… — той се прокашля, сетне повтори и се изхрачи до трона. Фреда не спря да пронизва с поглед елфа, докато последният не пристъпи и не забърса плюнката с края на туниката си.
— Имам прекрасни информатори — продължи кралят, — които ми казаха, че Брага и епископ Салдур са ви изправили на съд по обвинения във вещерство и убийството на баща ви. Моментално след това Брага бил обезглавен и обвинен в същото, за което той на свой ред осъждал вас. Сега вие идвате тук в качеството си на посланик на Меленгар — жена. Страхувам се, че това е прекалено удобно за вкуса ми.
— Брага също така ме обвини в убийството на Негово Кралско Височество крал Олрик, който ме заля с милосърдието си, давайки ми тази служба. Или ще отречете и неговото съществуване?
Кралските вежди се повдигнаха:
— Вие сте млада — каза студено той. — Това е първата ви аудиенция като посланик. Ще игнорирам обидата ви; този път. Сторете го отново и ще ви изгоня от кралството си.
Ариста мълчаливо наведе глава.
— Не вещае нищо добро, че тронът на Меленгар бе завзет с кръв. Нито че родът Есендън отдава само привидна почит на църквата. А търпимостта на кралството ви към елфите е отвратително. Оставяте тези долни зверове да се разхождат необезпокоявани. Новрон никога не би позволил подобно нещо. Църквата ни учи, че елфът е зараза. Те трябва да бъдат превити в слугуване или унищожени напълно. Те са като плъхове, а Меленгар е съседната купчина дърва. Да, не се съмнявам, че Олрик ще продължи да следва бащината си политика. И двамата бяха родени с капаци. Задават се промени и отсега виждам, че Меленгар няма да прояви достатъчно разум да се огъне по посока на вятъра. Още по-добре за Дънмор, смятам.
Ариста отвори уста, но кралят вдигна пръст.
— Това интервю е приключено. Върнете се при брат си и му предайте, че сме изпълнили дълга си да се срещнем с вас и не сме впечатлени.
Кралят и кралицата се изправиха заедно и напуснаха през страничната арка, оставяйки два празни дървени стола срещу Ариста. Елфът, който стоеше наблизо, я наблюдаваше напрегнато, но не каза нищо. Тя полувъзнамеряваше да произнесе остатъка от подготвената си реч. Нямаше да бъде по-малко излишно, а празните кресла щяха да бъдат значително по-учтиви.