Звучеше, като че война бушува над главите ни. Личните телохранители на императора — отряд тешлорци — се биеха с гиларабрина, докато императорът се оттегля по стълбите. Видях елфи да се хвърлят към създанието, умирайки, за да защитят императора.
— Елфите?
Есрахаддон кимна.
— Бях удивен от гледката. Цялата сцена е все така ярка пред очите ми дори и след близо хиляда години. Нито рицарите, нито елфите можеха да спрат звяра, който изглеждаше твърдо решен да убие императора. Бе отвратителна битка; рицари падаха по подгизналите стълби, елфи следваха примера им. Императорът ни заповяда да отведем Неврик в безопасност.
Джериш грабна момчето и го извлече протестиращо от кулата, но аз се поколебах. Осъзнах, че веднъж озовали се на открито, крилатият звяр би могъл с лекота да се стрелне и да ни убие. Изкуството не би го победило. Създанието бе магическо и без ключа към заклинанието не бих могъл да сторя нищо. Осени ме идея и щом императорът излезе, направих заклинание за затваряне — не върху звяра, а върху кулата, така че гиларабринът се озова в капан. Останалите вътре елфи и рицари бяха обречени, но звярът бе пленен.
— Откъде бе дошъл? Какво го бе накарало да атакува?
Есрахаддон сви рамене:
— Елфите настояваха, че не знаят нищо за атаката и че нямали представа откъде е дошъл звярът. Един гиларабрин бил изчезнал сред войните и бил сметнат за унищожен. Споменаха зараждането на войнствено движение сред Ериванската империя, което искало да разпали война. Говореше се, че отговорността е именно тяхна. Елфическите владетели се извиниха и ни увериха, че ще разследват обстойно случая. Императорът, убеден че не би било мъдро да отвръщаме на удара или да оповестяваме случката публично, реши да не обръща внимание на атаката и да се прибере у дома.
— Какво общо има това с оръжието?
— Гиларабринът е призовано създание, могъща магия, дарена със собствен живот, необвързан със съществуването на създателя му. Съществото не е напълно живо: не може да се размножава, да старее или да оцени екзистенцията, но не може да умре. Но може да бъде прогонено. Никое заклинание не е съвършено; всяка магия има шев, където нишката може да бъде разплетена. При гиларабрина този шев е името му. При всяко призоваване на гиларабрин се създава и обект — меч, върху който е изгравирано името на създанието. Той се използва за контролирането на звяра и при нужда — за унищожението му. Елфите твърдят, че след края на войната поставили гиларабринските мечове в Авемпарта спрямо заръката на Новрон. Всички зверове били призовани и унищожени — без един.
Ройс се изправи, за да опъне крака.
— Значи владетелите на елфите са си запазили един звяр за всеки случай или онази войнствена група го е скрила, за да всява смут. Владетелите ви казват, че всички мечове са там. Може би са, може би не и те просто искат…
— Там е — прекъсна го Есрахаддон.
— Виждал ли си го?
— Разведоха ни из кулата когато пристигнахме. Близо до върха има нещо като мемориал от войната. Там са изложени всичките мечове.
— Добре, значи мечът е налице — каза Ройс, — но не затова искаш да влезеш. Не си дошъл тук, за да спасиш Далгрен. Каква е истинската причина?
— Не ме остави да довърша — отвърна Есрахаддон с тон на мъдър ментор, призоваващ ученика си към търпение. — Императорът вярваше, че е предотвратил война с елфите и се завърна у дома, ала там го очакваше екзекуция. Докато сме били на път, църквата под ръководството на патриарх Венлин планирала убийството на императора. Атаката се проведе на стъпалата на двореца, по време на честването на годишнината от основаването на империята. Джериш и аз избягахме с Неврик. Знаех, че мнозина от цензорите и тешлорите са замесени в заговора на църквата и че щяха да ни намерят, затова изработихме план. Скрихме Неврик и аз изработих два талисмана. Дадох единия на Неврик, а другия — на Джериш. Тези амулети щяха да ги защитят от ясновидското търсене на цензарите, а на мен позволяваха да ги намеря. Тогава ги изпратих.
— Ами ти? — запита Ройс.
— Аз останах. Опитах се да спася императора — той спря, загледан в далечината. — Провалих се.