— И какво стана с наследника?
— Как бих могъл да зная? Бях заключен за деветстотин години. Да не мислиш, че ми е писал? Джериш трябваше да осигури укриването му — магьосникът се усмихна тъжно. — И двамата си мислехме, че ще бъде за около месец.
— Значи дори не си сигурен дали вече съществува наследник?
— Убеден съм, че църквата не го е убила, иначе те щяха да отнемат и моя живот скоро след това, но какво се е случило с Джериш и Неврик не зная. Ако някой можеше да запази живота на Неврик, то това бе Джериш. Въпреки възрастта си, той бе сред най-добрите рицари на императора. Фактът, че последният му повери сина си, е достатъчно красноречив. Както всички тешлорски рицари, Джериш владееше до съвършенство всички бойни школи; нямаше човек, който да го надвие в битка. И щеше да умре, преди да предаде Неврик. И двамата би трябвало отдавна да са умрели — времето би се погрижило за това. Както и техните пра-пра-правнуци, ако са имали такива. Подозирам, че Джериш е бил наясно с нуждата родът да бъде продължен и би се заселил някъде на закътано, окуражавайки Неврик да се ожени и да има деца.
— И да те чака?
— Моля?
— Това е бил планът, нали? Те се скриват и чакат ти да им съобщиш, че вече е безопасно.
— Нещо такова.
— Значи си имал начин да се свържеш с тях. Начин да откриеш наследника? Нещо, свързано с амулетите.
— Преди деветстотин години бих отговорил утвърдително, но би било глупашка мечта да се надявам да открия техните потомци сега. Времето руши много неща.
— Но въпреки това се опитваш.
— Какво друго му остава на един стар сакат беглец?
— Ще ми кажеш ли как възнамеряваш да ги откриеш?
— Не. Дори вече ти казах повече, отколкото трябваше. Наследникът има врагове и колкото и да си ми симпатичен, този тип тайни си остават за мен. Поне това дължа на Джериш и Неврик.
— Но нещо в тази кула е свързано с това. Ето защо искаш да влезеш в нея — замисли се Ройс. — Затворил си кулата точно преди да се озовеш в затвора и тъй като гиларабринът е бил пуснат отскоро, си почти сигурен, че вътрешността на кулата е останала недокосната. Това е единственото място, което не се е променило за времето, през което си бил затворен. Там има нещо, което си видял този ден или нещо, което си оставил — нещо, от което имаш нужда, за да откриеш наследника.
— Срамота, че не си толкова добър и в откриването на път до кулата.
— Относно това — каза замислено Ройс, — спомена, че императорът се срещнал с елфите в кулата. Те не са допускани на този бряг, нали?
— Правилно.
— И че не е имало мост към тяхната страна на реката, нали?
— Също правилно.
— Но не си видял как те са влезли в кулата?
Есрахаддон го погледна объркан:
— Моля?
— По-рано спомена, че рицарите умирали по подгизналите стъпала. Подгизнали от кръв ли?
— Не, по-скоро беше вода. Спомням за това, защото водата правеше камъните много хлъзгави и за малко щях да се пребия, докато се изкачвахме. Някои от рицарите се подхлъзваха; затова съм го запомнил.
— И спомена, че елфите сушели дрехи на слънцето?
Есрахаддон поклати глава:
— Виждам накъде биеш, но дори и елф не би могъл да преплува реката.
— Това може и да е истина, но защо тогава са били мокри? Беше ли горещ ден? Възможно ли е да са се къпали?
Есрахаддон повдигна вежди недоверчиво:
— В тази река? Не, беше ранна пролет и още беше студено.
— Тогава как са се измокрили?
Ройс чу слаб шум зад себе си. Понечи да се обърне, но се овладя.
— Не сме сами — прошепна той.
— Когато нанасяш удар, пристъпвай с крака от страната на оръжието ти, това ще ти придаде повече замах и по-добро равновесие — каза Ейдриън на Терън.
Двамата отново бяха при кладенеца. Бяха станали рано и Ейдриън обучаваше фермера на някои основни движения с помощта на два дървени меча, изработени от дръжки на гребла. За негова изненада, Терън бе по-чевръст, отколкото изглеждаше и въпреки размера си, старецът се движеше добре. Ейдриън го бе запознал с парирането, контраудара, флеша, мушването и сега работеха над атака, състояща се от финт, париране и рипост.
— Разрязванията и намушкванията трябва да следват едно след друго без почивка. Акцентът е винаги върху бързината, агресивността и заблудата. И всичко трябва да бъде без излишни усложнения — обясняваше Ейдриън.