— Не — отвърна Ейдриън. — Негова светлост обяви за незаконно сеченето на дърва и конфискува воловете заедно с останалите животни.
— Каза ли му какво се случва след залез-слънце?
— Нищо не мога да му кажа — Ейдриън прокара ръце през косата си с такъв жест, като че искаше да я отскубне. — Не мога да мина през двайсетината войници на портата. От което предполагам има полза, защото иначе бих го убил.
— Какво изобщо прави тук църквата?
— Тук идва най-интересното — каза му Ейдриън. — Нали знаеш за оповестявания от църквата турнир? Е, оказва се, че съревнованието е да се убие гиларабринът.
— Какво?
— Възнамеряват да пращат претендентите по залез да се бият с него един по един. Заковали са списък на портата.
— Всичко е наред, всичко е наред — изкрещя дякон Томас.
Всички се обърнаха и видяха свещеника да се приближава от пътеката откъм замъка. Вървеше с вдигнати ръце, като че благославя. На лицето си имаше широка усмивка, превърнала очите му в полумесеци.
— Всичко ще се оправи — каза им с висок уверен тон. — Архиепископът е тук, за да ни помогне. Ще убият звяра и ще ни спасят от този кошмар.
— Ами добитъка ни? — поинтересува се Винс Грифин.
— По-голямата част от него им е нужна да нахранят войниците си, но останалото ще ни бъде върнато след убийството на звяра.
Тълпата замърмори.
— Каква цена поставяте на безопасността си? Каква цена поставяте на живота на децата си? Прасе или крава по-ценни ли са от собствената ви плът и кръв? Гледайте на това като на десятък и бъдете благодарни, че църквата дойде в Далгрен, за да ни спаси. Никой друг не го стори. Кралят на Дънмор ни игнорира, но вашата църква изпрати не просто някакъв си рицар или маркграф, а самият архиепископ на Гхент. Скоро звярът ще бъде убит и щастието още веднъж ще се възцари в Далгрен. Ако това означава една безмесна година и оране без волове, със сигурност цената не е прекалено висока. Сега, моля ви, вървете си по домовете. Не им се пречкайте и ги оставете да си свършат работата.
— А дъщеря ми? — изръмжа Терън и си проправи път, очевидно решен да убива.
— Всичко е наред. Говорих с архиепископа и епископ Салдур; те се съгласиха да я оставят. Преместиха я в по-малка стая, но…
— Не ми позволяват да я видя! — сопна се фермерът.
— Зная, зная — каза Томас с успокояващ глас. — Но аз мога. Само се отбих да обясня нещата. Сега отивам обратно и ти обещавам, че неотлъчно ще бдя над нея.
Ейдриън се измъкна от сега насъбралата се около дякона тълпа и с огорчен вид се обърна към Ройс:
— Кажи ми, че си открил начин да влезем в кулата.
Ройс сви рамене.
— Може би. Тази вечер ще узнаем.
— Тази вечер? — запита Ейдриън. — Подобни неща не трябва ли да бъдат вършени денем? Когато и двамата можем да виждаме и неща със сложни имена не хвърчат насам-натам?
— Не и ако съм прав.
— А ако грешиш?
— Тогава и двамата ще умрем — най-вероятно изядени.
— Знам, че не се шегуваш. Споменах ли, че изгубих оръжията си?
— С малко повече късмет няма и да ни трябват. Това, от което имаме нужда, е хубаво въже, поне шестдесет фута, фенери, огниво, восък…
— Това няма да ми допадне, нали? — измъчено запита Ейдриън.
— Никак — отвърна му Ройс.
Глава 9
Изпитания на лунна светлина
— Обратно в леглото! — изкрещя мъжът. — Връщай се в леглото незабавно!
Ариста се разхождаше из коридора на имението, колкото за да го разгледа, толкова и да се отърве от Бърнис, която настояваше принцесата да подремне. Първоначално си помисли, че виковете се отнасят към нея и докато се примиряваше с лиготиите на Бърнис, то определено нямаше да позволи някой да се обръща към нея по начина на този кресльо. Макар и извън родното си кралство Меленгар, тук също си оставаше принцеса и посланик и никой нямаше право да й говори така.
Тя се отправи с ядосано изражение и свивайки зад ъгъла, видя мъж на средна възраст и младо момиче. Тя бе облечена само в нощница, по лицето си имаше белези. Той я държеше за китката и се опитваше да я блъсне в една спалня.
— Пусни я! — нареди Ариста. — Хилфред! Пазачи!
Мъжът и момичето се взряха удивени в нея.
Хилфред изскочи иззад ъгъла и за миг застана с изваден меч между принцесата и източника на гнева й.
— Казах незабавно да си махнеш мръсните ръце от нея или ще накарам да ти ги отсекат до китката.