— И все пак е по-добре да побързаме — заключи Ейдриън.
Продължиха да обикалят и вятърът се появи отново. Свиреше в ушите им и затрудняваше стъпките им. Влажните дрехи не им позволяваха да се стоплят, независимо от упоритото движение. Над тях кулата все още се издигаше високо към нощното небе и всички почувстваха внезапно усещане за неудовлетвореност, когато достигнаха пореден мост, водещ към солидна стена.
Ейдриън гледаше как Ройс въздъхва разочаровано, докато се вторачва в задънената улица.
— Струва ми се каза, че имало врата — обърна се Ройс към чародея.
— Имало е и още има.
Ейдриън не виждаше такава. Забеляза бледите очертания на рамка, изрязани в стената пред тях, но тя бе монолитен камък.
Ройс изкриви лице:
— Още един невидим каменен портал?
— Не си губи времето — каза му Магнус. — Никога няма да го отвориш. Довери ми се, аз съм джудже. Прекарах часове, опитвайки се да вляза — и нищо. Камъкът е омагьосан и непробиваем. Преминаването на реката е детска игра в сравнение с отварянето на тази врата.
Ройс се обърна към джуджето с объркан поглед:
— Бил си тук? Опитвал си се да влезеш в кулата. Защо?
— Казах ти, изпълнявах задача за църквата.
— Каза, че си изковавал меч за лорд Ръфъс.
— Да, но архиепископът не искаше какъв да е меч. Настояваше за изработката на елфически меч. Даде ми купчина стари графики, по които да се ръководя. Бяха много добри, съдържаха описание на нужните материали и пропорциите, но не е същото като да разгледаш оригинала — джуджето задържа погледа си върху Ройс многозначително. — Бе ми казано, че други подобни мечове могат да бъдат намерени в кулата. Дойдох тук и прекарах цял ден в катерене насам-натам, но така и не открих начин да вляза. Няма врати и прозорци, само неща като това.
— Направеният от теб меч — каза Есрахаддон, — имаше ли нещо изгравирано на острието?
— Да — отвърна Магнус. — Изрично настояваха гравировката да бъде същата като на схемите.
— Това е — промърмори Есрахаддон. — Църквата не е тук заради мен, нито в търсене на наследника; те са тук, за да си направят наследник.
— Да си направят наследник? Не схващам — каза Ейдриън. — Мислех, че го искат мъртъв.
— Така е, но ще си направят марионетка. Този Ръфъс е избран да заеме мястото на истинския наследник. Според легендите само някой, в чиито вени тече кръвта на Новрон, може да убие гиларабрин. Ще използват смъртта на чудовището като неопровержимо доказателство, че тяхното момче е истинският наследник. Това не само ще им позволи по легален начин да налагат волята си над кралете, но и ще осуети опитите ми да възстановя реалния владетел. Кой ще повярва на стар маг-беглец, когато тяхното момче е убило гиларабрин? Ще оставят неколцина кьопчовци да се бият със звяра и да умрат, показвайки неуязвимостта му. Тогава ще се появи Ръфъс и с изгравирания меч ще убие чудовището, ставайки император. Криейки се зад него, църквата ще завземе властта и възстанови старата империя. Отличен ход, трябва да кажа. Признавам, че не го очаквах.
— Някои крале може да не са съгласни с този развой на събитията — отвърна Ейдриън.
— Те знаят това, точно както и ти. Убеден съм, че имат план и за този проблем.
— Значи все още трябва да влезем вътре? — запита Ейдриън.
— О, да — отвърна магьосникът, — сега дори повече от всякога — той се изкикоти. — Само си представете какво би станало, ако някой друг претендент убие звяра преди техния Ръфъс.
Джуджето изсумтя:
— Ба! Казах ви, няма начин да преминете през вратата. Това е солиден камък.
Магьосникът погледна арката още веднъж.
— Отвори я, Ройс.
Ройс изглеждаше скептичен:
— Да отворя какво? Това е стена. Няма дръжка, ключалка, дори печат. Някой да има скъпоценен камък?
— Това не е скъпоценна ключалка — обясни магьосникът.
— Съгласен съм, а аз би трябвало да знам — каза им Магнус.
— Все пак опитай — настоя магьосникът, взирайки се в Ройс. — Затова те доведох тук, не помниш ли?