Ройс оглеждаше стената пред себе си и свъси вежди:
— Как?
— Използвай инстинктите си. Ти отвори вратата на моя затвор, а тя също нямаше дръжка.
— Извадих късмет.
— Може отново да го сториш. Опитай.
Ройс сви рамене. Пристъпи напред и леко постави ръце на камъка, оставяйки връхчетата на пръстите си да се плъзнат по повърхността, търсейки с осезание онова, което очите му можеха да пропуснат.
— Чиста загуба на време — рече Магнус. — Това определено е много силна ключалка и без ключ няма начин да я отворим. Разбирам от тези неща, правил съм подобни неща. Те са създадени да не позволяват на крадци като него да влизат.
— Ах — каза му Есрахаддон, — но ти подценяваш Ройс. Той не е обичаен разбивач. Усетих го в мига, в който за пръв път го зърнах. Зная, че той може да я отвори — магьосникът се обърна към Ройс, който бе започнал да показва признаци на гняв. — Спри да се опитваш да я отвориш и го направи. Не мисли за това, просто го стори.
— Да направя какво? — раздразнено попита Ройс. — Ако знаех как, мислиш ли, че досега не бих я отворил?
— Точно това е. Не мисли. Спри да бъдеш крадец. Просто отвори вратата.
Ройс измери с очи магьосника.
— Добре — каза, докато притискаше длан към каменната стена, сетне я дръпна рязко с шокирано изражение.
Лицето на Есрахаддон изразяваше чисто наслаждение.
— Знаех си — каза магьосникът.
— Какво си знаел? Какво стана? — попита Ейдриън.
— Просто натиснах — Ройс се изсмя на нелепостта.
— И?
— Какво имаш предвид с това „и“? — запита Ройс, сочейки към стената.
— И какво стана? Защо се усмихваш? — Ейдриън внимателно изследваше стената за нещо пропуснато, малка дупка, дръжчица, ключалка, но не видя нищо. Изглеждаше по същия начин.
— Отвори се — каза Ройс.
Ейдриън и джуджето се взираха объркани в Ройс.
— Какво имаш предвид?
Ройс погледна през рамо, като че това щеше да направи всичко ясно.
— Да не сте ослепели и двамата? Вратата е широко отворена. Вижда се коридор, който…
— Те не могат да го видят — прекъсна го магьосника.
Ройс премести поглед от магьосника към Ейдриън.
— Не виждаш, че вратата е широко отворена? Не виждаш огромната двойна триетажна врата?
Ейдриън поклати глава:
— Изглежда както и преди малко.
Магнус кимна в съгласие.
— Не могат да видят, защото не могат да влязат — обясни магьосникът. Ейдриън видя Ройс да поглежда нагоре, следвайки погледа на магьосника и очите на крадеца се разшириха.
— Какво? — запита Ейдриън.
— Елфическа магия. Предназначена е да не позволява на враговете да прекрачат отвъд тези стени. Виждат само солиден камък. За тях входът е затворен.
— Ти можеш да го видиш? — Ройс запита Есрахаддон.
— О, да, без проблеми.
— Тогава защо ние двамата го виждаме, а те — не?
— Вече ти казах, това е магия, предназначена да държи враговете на разстояние. Бях поканен в тази кула преди деветстотин години. Бе изоставена моментално след посещението, така че надали е имало някой, който да отмени разрешението — погледна към това, което за Ейдриън все още представляваше стена от камък. — Не мисля, че бих могъл да отворя вратата, дори и да имах ръце. Затова имах нужда от теб.
— Мен? — каза Ройс, сетне внезапно озарение промени чертите му и той се взря в магьосника пред себе си. — Значи знаеше?
— Какъв магьосник бих бил иначе?
Ройс засрамено се взря в краката си, сетне бавно се извъртя, за да погледне внимателно към Ейдриън, който се усмихваше.
— И ти ли знаеш?
— Наистина ли си мислеше, че след всички тези години съвместна работа няма да разбера? Малко е очевидно.
— Никога не си казвал нищо.
— Сметнах, че не искаш да говориш за това. Ти стриктно си пазиш миналото, друже; има много врати, на които не бих почукал. Имаше моменти, в които се чудех дали ти самият знаеш.
— Какво да е знаел? Какво става? — любопитстваше Магнус.
— Нищо, което да те засяга — каза му Ейдриън. — Но това означава, че пътищата ни сега се разделят, нали? Ние не можем да влезем и мога да ви кажа, че не горя от желание да стоя тук на прага, чакайки хвъркатия домопритежател да се прибере.
— Вие се върнете — каза им Есрахаддон. — Ройс и аз ще продължим сами.