Започна да върви обратно по стъпките си, когато откри, че те се въртяха в кръг. Бе започнал да се притеснява, когато дочу нов звук. За разлика от всичко досега, този звук бе притеснителен. Представляваше ритмичния резонанс на тежко дишане.
Стъпките на крадеца бяха обходили всеки възможен път с изключение на един. Този отвеждаше до друго стълбище, откъдето дишането се разнасяше по-силно. Ройс бе изгубил ориентация колко етажа се е изкачил, но със сигурност знаеше, че не е виждал мечове. Бавно и колкото се може по-тихо, той се запромъква напред.
Бе направил не повече от пет крачки, когато забеляза първия меч. Лежеше покрит в прах на едно стъпало в близост до скелет. Платът отдавна бе изгнил, но бронята се беше запазила. Нагоре откри още тела. Бяха два типа: човешки в широки тежки нагръдници и наколенници и елфически в деликатни сини брони. Тук се бе провела последната отчаяна битка в закрила на императора. Хора и елфи бяха падали един връз друг.
Ройс се наведе и прокара палец по плоската страна на острието в краката си. Прахта отстъпи място на удивителния блясък на елфическа стомана, но по острието нямаше символи. Ройс погледна нагоре по стълбите и колебливо прекрачи телата, докато възобновяваше изкачването си.
Дишането се усилваше, подобно на отекващ в пещера вятър. Пред него се изправи стая и тих като котешка сянка, Ройс се промъкна вътре. Тя бе кръгла, в нея имаше още едно стълбище. С влизането си можа да усети свеж въздух. Тънки и високи прозорци пропускаха дневната светлина, но Ройс усети, че някъде високо над него има много по-голям отвор.
Най-сетне откри стойка с елфически мечове, прикрепени към стената в украсени кутии. Отделена от стаята с деликатна верига, тази част изглеждаше като мемориал. Пред мечовете имаше паметна плоча, гравирана с изящна писменост. По стените също имаше надписи. Ройс знаеше само няколко думи, а и тези надписи бяха изписани с такива украшения, че той не можеше да разчете нищо, макар поне да разпознаваше някои букви.
Имаше десетки мечове. Всички изглеждаха еднакви и дори без да ги докосва, Ройс ясно можеше да види инкрустациите върху остриетата. Едно място бе празно.
С лека въздишка, той си наложи да бъде спокоен и още веднъж се заизкачва. Въздухът ставаше все по-свеж с всяка крачка, течения насъбираха прах и боклуци по ъглите. По-нагоре започнаха да се появяват отклонения към различни коридори, но Ройс имаше предчувствие и продължаваше да се изкачва по посока на дишането.
Най-накрая стъпалата свършиха и Ройс погледна към откритото небе. Над себе си имаше кръгъл балкон с украсени стени като листенцата на цвете. Украсявалите го нявга статуи сега лежаха изпочупени по пода. В средата си почиваше заплашителната спяща фигура на гиларабрина, огромен чернолюспест гущер със сиви ципести криле. Лежеше свит на кълбо, положил глава на опашката си; тялото му се повдигаше с дълги, дълбоки вдишвания. Мускулестите крака завършваха с по четири дванадесетинчови нокътя, които, покрити със засъхнала кръв, оставяха дълбоки белези по пода от продраскването насън. Дълги остри зъби надничаха изпод кожеливите устни, в компанията на по-дребни, но за сметка на това привидно безредно разхвърляни такива. Ушите му лежаха отпуснати на главата, очите бяха закрити зад широки клепачи и се движеха в мрачни видения, които Ройс дори и не искаше да си представя. Дългата опашка, увенчана с остър костен връх, потрепваше.
Ройс се улови, че се взира и прокле собствената си глупост. Това определено представляваше удивителна гледка, но сега не му бе времето да се разсейва. Концентрацията бе всичко, което го делеше от сигурна смърт.
Винаги бе ненавиждал местата с животни. Хрътките се разлайваха и при най-малкия звук или миризма. Бе съумявал да се промъкне покрай много спящи кучета, но някои бяха успели да го надушат без предупреждение. Стегна се и откъсна поглед от гиганта, за да огледа останалата част от стаята. Цареше пълно безредие с боклуци и счупени предмети. Като се вгледа по-внимателно обаче, Ройс откри, че боклуците имат далеч по-ужасно значение. Разпозна кървави парчета от роклята на Мей Дръндъл, въргалящи се с парчета скалп и сиви кичури коса. По пода имаше и други, също толкова отвратителни парчетии — ръце, крака, длани, пръсти… Забеляза Мили, кобилата на Ейдриън, или по-скоро един от задните й крака, както и опашката. Недалеч видя седлото и мечовете на Ейдриън. За щастие бяха лесно достижими.