Докато започваше да обикаля около купчината, движейки се с бавната дисциплина на ловуваща богомолка, нещо привлече вниманието му. Телата и окъсаните дрехи лежаха на върха на купчината от кокали и камъни. Но дълбоко под тях, в основата Ройс забеляза характерния блясък на стомана. Бе съвсем малко ъгълче, не по-голямо от монетка (за каквото и го помисли първоначално), но блясъкът не можеше да бъде сбъркан. Бе същият като този на мечовете, които бе видял надолу по стълбите.
Едва поемайки си дъх — всяко движение разтегнато до такава бавност, че би отбягнало и от директен взор — Ройс се приближи до звяра и гнусното му съкровище. Мушна ръка и бавно започна да изтегля меча.
Измъкваше го без усилие или издайнически шум, но още преди да го е изтеглил целия, Ройс усети, че нещо не е наред. Не беше достатъчно тежко. Дори като се вземеше предвид лекотата на елфическия метал, мечът изглеждаше подозрително лек. Не след дълго узна причината: бе изтеглил само парче от меча. Взирайки се в пречупеното острие, Ройс осъзна, че догадката му е била правилна. Гиларабринът не бе някакво глупаво животно, дресирано да убива. Този призован демон притежаваше достатъчно съзнание, за да знае, че има само едно нещо, което може да го застраши — острие, върху което е изгравирано името му. Чудовището бе взело предпазни мерки и беше строшило оръжието, при което бе прекъснало името и мечът ставаше неизползваем. Ройс не можеше да види другата половина, но бе очевидно къде е скрита. Другото парче лежеше на единственото място, откъде Ройс не можеше да го открадне — под самия спящ гиларабрин.
Глава 11
Гиларабрин
Почти се бе смрачило, когато нарамилият три меча Ройс намери Ейдриън и Магнус при кладенеца. Селото бе празно, обитателите му се бяха сврели из колибите си и с изключение на далечния долитащ от замъка шум, нощта бе тиха.
— Крайно време беше — рече Ейдриън, скачайки на крака при вида на партньора си.
— Ето ти екипировката — Ройс му подаде оръжията. — И друг път бъди по-внимателен. Имам си по-важна работа от това да съм ти личен прислужник.
Ейдриън зарадвано взе оръжията си и започна да си закопчава коланите:
— Бях започнал да се притеснявам, че църквата те е хванала.
— Църквата? — запита Ройс.
— Луис Гай ме тормозеше по-рано днес.
— Стражът?
— Да. Разпитваше ме за спътниците ми и отпраши нагоре по реката. Оттогава не съм го виждал. Останах с впечатлението, че търси Есра. А той впрочем къде е? При реката ли го остави?
— Не се е отбивал? — запита Ройс. Двамата поклатиха глави. — Не означава нищо, би бил глупак да дойде в селото. Най-вероятно се крие в гората.
— Стига да не се е удавил — каза Ейдриън. — Ти защо го остави?
— Той имаше силно „не ме следвай“ излъчване, което при нормални обстоятелства означаваше, че бих го проследил, но други неща ми бяха на главата. Докато се усетя и слънцето вече залязваше. Реших, че вече си е тръгнал.
— Намери ли нещо ценно вътре? Бижута? Злато?
Ройс внезапно се почувства глупаво.
— Изобщо не ми мина през ума да потърся.
— Какво?
— Забравих.
— И какво прави там цял ден?
Ройс изтегли голото счупено острие от колана си. То заблестя дори и на слабата светлина.
— Всички други мечове бяха спретнато изложени, но този открих затрупан до крака на гиларабрина.
— До крака? Видял си го?
Ройс кимна с гримаса.
— Довери ми се, не е гледка, която би искал да видиш — пиян или трезвен.
— Мислиш, че то е отчупило острието?
— Кара те да се замислиш, нали?
— И къде е другата част?
— Предполагам спи отгоре й, но нямах намерение да го претъркулвам, та да проверя.
— Изненадан съм, че не си го изчакал да отлети.
— При положение, че клиентът ни си тръгва утре, каква полза? Ако беше лесно за измъкване и не трябваше да се ровя с часове из… куп неща, добре. Обаче няма да си рискувам врата заради личната война на Есра с църквата. Пък и помниш ли хрътките от замъка Блитин?
Ейдриън кимна с измъчено изражение.
— Ако може да надушва миризми, не исках да съм наблизо, когато се събуди. Аз виждам нещата тъй: Тракия има баща си, Есра има достъп до кулата, а Ръфъс ще освободи селото от гиларабрина. Работата ни тук е приключена — Ройс погледна към джуджето, сетне към партньора си. — Благодаря, че го наглежда — изтегли кинжала си.