— Ка… чакай! — джуджето отстъпи назад, докато Ройс се приближи към него. — Имахме сделка!
Ройс му се ухили:
— Вдъхвам ли ти доверие?
— Ройс, не можеш — каза му Ейдриън.
Крадецът го изгледа и се закикоти:
— Шегуваш ли се? Погледни го. Ако не му прережа гърлцето за най-много десет секунди, ще те черпя с бира веднага щом се приберем в Олбърн. Кажи ми кога ще започнеш да броиш.
— Не, имах предвид, че то е право. Ти се уговори с него. Не можеш да се отричаш.
— О, моля ти се. Това дребно… джудже се опита да ме убие и почти успя, а ти искаш от мен да го пусна — само защото така съм бил казал? Та то живя още цял ден като отплата на помощта си. Това си е читава награда.
— Ройс!
— Какво? — крадецът подбели очи. — Ти сериозно ли? То уби Амрат!
— Било е задача, пък и ти не си член на кралската стража. То изпълни своята част от сделката: както беше обещал. А от убийството му няма полза.
— Наслаждение — каза Ройс. — Наслаждението и удовлетворението са достатъчна полза.
Ейдриън продължаваше да се взира в него.
Ройс поклати глава и въздъхна.
— Добре, няма да го убивам. Глупаво е, но ще го пощадя. Доволен ли си?
Ройс погледна към хълма на замъка, където вече се събираха факлите на тазвечерните претенденти.
— Почти е тъмно вече, трябва да се скрием. Къде са най-добрите места за вечерния театър, който ни уреждат от замъка? И под най-добри разбирам най-безопасни.
— Поканата на Ботуикови още важи. Терън в момента е там и…
Пронизителен писък откъм реката раздра нощта.
— Какво в името на Новронския дух е това? — запита Магнус.
— Мислиш ли, че гущерокът е открил кражбата? — поинтересува се замислено Ейдриън.
Ройс хвърли поглед към дърветата, сетне към лицето на приятеля си.
— Мисля, че тази нощ трябва да си намерим доста по-добро скривалище от Ботуикови.
— Къде? — запита Ейдриън. — Ако дойде да търси меча, ще разбие на парченца всяка къща, докато не го намери. И познавайки особеностите на местната архитектура, това няма да го затрудни особено. Ще избие цялото село.
— Все още може да има време да ги заведем в замъка — предложи Ройс.
— Не — отхвърли предложението Ейдриън, — пазачите няма да ни позволят. Може би гората?
— Дърветата само го забавят. Няма да са по-голям проблем от селските къщи.
— Ами кладенецът? — запита джуджето, надничайки в обградената с дърво дупка.
Ройс и Ейдриън се спогледаха.
— Чувствам се толкова глупав — каза Ройс.
Ейдриън изтича до камбаната, сграби въжето и енергично разлюля в тревога предназначения за евентуална селска църква чан.
— Продължавай да я биеш — извика Ейдриън на Магнус, докато двамата с Ройс търчаха из къщите, отмятайки завесите-врати и тропайки по стените.
— Вън. Всички вън — крещяха те. — Къщите няма да ви спасят тази нощ. Влизайте в кладенеца. Всички в кладенеца, незабавно!
— Какво става? — запита Ръсел Ботуик, надничайки от мрака.
— Няма време за обяснение — извика в отговор Ейдриън. — Слезте в кладенеца, ако ви е мил животът.
— Ами църквата? Предполага се, че те са тук да ни пазят — каза Селън Броктън от прага си, прегърнала одеяло.
— Ще заложиш ли живота си на това? Всички ще трябва да ми се доверите. Ако греша, ще прекарате една отвратителна нощ, но ако съм прав и не ме послушате, всички ще умрете.
— Мен ме устройва — каза Терън, докато изхвърчаше от дома на Ботуикови и си закопчаваше ризата. Едрата му фигура и силният суров глас привлякоха вниманието на околните. — И за вас ще е добре да го сторите. За последните няколко дни, Ейдриън направи повече за селото отколкото всички нас и онея от замъка, взети заедно. Ако той казва да спя тази нощ в кладенеца, кълна се в брадата на Марибор, че точно туй ще сторя. Даже и да знаех, че звярът е мъртъв, пак щях да го направя, а онези от вас, дето отказват, си заслужават да бъдат изядени.
Селяните затичаха към кладенеца.
По въжето бяха направени примки, които използваха за стъпала. И докато кладенецът бе достатъчно широк за спускането на четирима или дори петима едновременно, спускаха ги само по двойки или тройки, тъй като не се доверяваха в здравината на покрива.