— Кой ще излезе след Ръфъс? — поинтересува се Ариста, оставайки права, загледана в полето.
— След? — Салдур изглеждаше объркан. — Ами не съм сигурен. Не мисля, че има значение. Ръфъс най-вероятно ще победи тази нощ.
— Защо? — запита тя. — Не става въпрос за умение, а за потеклото. Лорд Ръфъс да не би да има някакви връзки с императорското семейство.
— Да, в интерес на истината от години е предявявал подобни претенции.
— Нима? — изненада се принцесата. — Не си спомням да съм го чувала да твърди подобно нещо.
— Църквата не обича да разпространява недоказани теории или произволни твърдения, но Ръфъс определено е фаворит. Тази нощ ще се убедим доколко думите му са били истина.
— Простете, Ваша милост — Томас се поклони. Двамата с Тракия все още стояха зад гърба на Ариста, нервни като мишлета. — Случайно да знаете защо би селската камбана?
— Моля? Камбаната? О, нямам представа. Може би някакъв старомоден обичай, призоваващ хората на вечеря.
— Но, Ваша милост… — Томас бе прекъснат.
— Ето — Салдур посочи към небето, докато гиларабринът се стрелваше към светлината на факлите.
— Започва се — викна възбудено архиепископът, пляскайки с ръце. — Всички гледайте внимателно, защото мнозина след това ще ви разпитват как точно е протекло всичко.
Звярът се спусна в полето и лорд Ръфъс пришпори коня си към него. Бе имал благоразумието да закрие очите на животното си със зебло, за да не му позволи да види очакващия го ужас. С високо вдигнат меч, червенокосият нададе вик и се втурна напред.
— В името на Новрон, аз, истинският наследник, те сразявам — Ръфъс се изправи на стремената и замахна към звяра, който изглеждаше озадачен от самоувереността на рицаря.
Лорд Ръфъс удари гърдите на чудовището, но ударът му отскочи. Той замахна отново и отново, но бе все едно да удря камък с пръчица. Рицарят изглеждаше объркан и шокиран. Гиларабринът уби него и коня му с един-единствен безгрижен замах на лапа.
— Мили боже! — проплака архиепископът, изправяйки се втрещен. Момент по-късно шокът прерасна в ужас, когато звярът се издигна с мощен плясък на криле и заля подножието на хълма с огнен поток. Насъбралите се в двора започнаха да бягат в паника, събаряйки столове и разливайки напитки. Един от коловете на навеса бе съборен и тентата увисна на една страна над тичащите.
Звярът се издигна на светлината на пламтящия хълм и запрати към крепостните стени нов огнен дъх. Сухите дънери бързо подхванаха огъня и след няколко мига замъкът бе обграден с огън. Не отне много време на близките до стените сгради със сламени покриви също да пламнат. Скоро огънят се бе разпрострял до самия замък. В заобикалящия ги пламък бе невъзможно да се види къде е гиларабринът. Слепи за разположението на крилатия ужас и притиснати от пламъците, слуги, пазачи и духовници се щураха, обзети от паника.
— Трябва да се доберем до избата! — извика Томас, но малцина чуха вика му сред рева на пламъците и людската суматоха. Свещеникът сграбчи Тракия за ръката и започна да я дърпа към къщата. Със свободната си ръка момичето грабна Ариста и дяконът задърпа и двете.
Шокираната Ариста не оказваше никаква съпротива, докато я извличаха от двора. Изобщо не бе очаквала нещо подобно. Видя мъж в пламъци да търчи с викове надолу по склона. Миг по-късно той падна, все още горящ. Имаше и други, живи факли, носещи се из двора в страховито сияние, един по един тупващи на тревата. Инстинктивно Ариста потърси закрилата на Хилфред, сетне обърканият й ум се сети, че му бе заповядала да остане в стаята. Сега най-вероятно я търсеше.
Тракия стискаше силно ръката й, докато тримата тичаха във верига. Отляво видя войник да се опитва да разбие стената. Той се подпали и побягна с писъци, докато дрехите и кожата му биваха лакомо погълнати от пламъците. Недалеч дърво се пукна с оглушителен звук, разтърсил сградата — пожарът се бе пренесъл и в гората.
— Трябва да слезем в избата — настояваше Томас. — Бързо! Единственият ни шанс е да се скрием под земята. Трябва…
Ариста усети внезапен вятър да разрошва косите й.
Трумп. Трумп.
Дякон Томас започна да се моли на висок глас, докато от одименото небе гиларабринът се спусна отгоре им.