— Няма как да бъдем сигурни.
— Напротив. Няма да държи онези момичета живи. Вероятно вече е обядвал с тях и когато нощта се спусне, дъртият Терън ще се изтъпанчи с исканото. Ще бъде убит и туйто. От друга страна, глупостта му ще ни позволи да се отдалечим достатъчно. Предвид това, че цялото му семейство е мъртво, а дъщеря му най-вероятно загинала, явно ще е за добро.
— Той няма да е сам — каза Ейдриън.
Ройс се извъртя с отвратено изражение.
— Кажи ми, че се шегуваш.
Ейдриън поклати глава.
— Защо?
— Защото си прав, защото всичко казано от теб ще се сбъдне, ако си тръгнем.
— И си въобразяваш, че ще е различно ако останем?
— Никога не сме изоставяли задача преди, Ройс.
— Какви ги дрънкаш? Каква задача?
— Тя ни плати да вземем меча.
— Взех го. Дъртият държи меча в ръцете си точно в този миг.
— Само част от него, а работата няма да бъде приключена, докато той няма и двете части в ръцете си. Това е, за което бяхме наети.
— Ейдриън — Ройс прокара ръка през лицето си и поклати глава. — Велики Марибор, та тя ни плати десет сребърни!
— Които ти прие.
— Мразя, когато станеш такъв — Ройс внезапно се изправи, грабвайки овъглено парче. — По дяволите — хвърли го в купчината димящо дърво, някога изпълнявало ролята на Ботуиков дом. — Наясно си, че докарваш смъртта ни, нали?
— Не е нужно да оставаш. Това е моето решение.
— И какво ще сториш? Ще се биеш с него? Ще стоиш в мрака, размахал мечове, които не могат да го наранят?
— Не зная.
— Ти си луд — каза му Ройс. — Слуховете са верни; Ейдриън Блекуотър е куку!
Ейдриън се изправи.
— Няма да изоставя Терън, Тракия и Ариста. Ами Хилфред? Мислиш ли, че той може да пътува? Опитай се да го влачиш през гората и той ще бъде мъртъв преди падането на нощта. Или искаш да се опиташ да го натъпчеш в кладенеца за през нощта и да си мислиш, че на сутринта ще се е оправил? Ами Тобис? Колко далече мислиш ще докуца със счупения си крак? Или не те е грижа за тях? Толкова ли е почерняло сърцето ти, та просто можеш да ги оставиш да умрат?
— Те ще умрат така или иначе — сопна се Ройс. — Точно това се опитвам да ти набия в главата. Не можем да му попречим да ги убие. Можем само да преценим дали да умрем заедно с тях или не. Не виждам ползата в самоубийство от състрадание.
— Можем да направим нещо — настоя Ейдриън. — Ние сме онези, които откраднаха съкровището от Короносната кула и го върнахме същата нощ. Същите двама, които проникнаха в недосегаемия Дръминдор, които оставиха отрязана глава в скута на графа на Чадуик, докато той подремваше в кулата си; същите, дето освободиха Есрахаддон от Гутария, най-сигурният затвор на всички времена. Можем да направим нещо.
— Например?
— Ами… — боецът се замисли. — Можем да изкопаем дупка, да го примамим вътре и да го заловим.
— По-голям шанс бихме имали да накараме Томас да моли Марибор да порази звяра. Не разполагаме нито с времето, нито с необходимите за копаенето хора.
— По-добра идея ли имаш?
— Убеден съм, че мога да измисля нещо по-добро от прилъгването му в яма, която не можем да изкопаем.
— Например?
Ройс се заразхожда из все още димящия горски склеп, яростно ритайки всичко по пътя си:
— Не знам; ти си този, който си мисли, че можем да сторим нещо. Обаче знам едно: нищичко не можем да направим без другата половина на меча. Така че първото нещо, което бих направил, е да го открадна докато чудовището го няма.
— Със сигурност би убило Ариста и Тракия, ако направиш това — посочи Ейдриън.
— Но тогава ти ще можеш да го убиеш на свой ред. Поне ще има отмъщение.
Ейдриън поклати глава:
— Не е достатъчно.