Ройс се поухили.
— Бих могъл да открадна меча, докато вие с Терън го залъгвате с острието на Ръфъс — Ройс си позволи грозно изкикотване. — Поне има малък шанс да проработи.
Челото на Ейдриън се сбърчи в размисъл и той приседна.
— Не, просто се шегувах — побърза да си оттегли думите Ройс. — Ако то можа да разбере за липсата на меча онази нощ, със сигурност ще може да различи копието от оригинала.
— Но дори и да не проработи — каза Ейдриън, — може да ми даде време да отведа момичетата далеч от него. Тогава ние бихме могли да се скрием в дупка — малка дупка, която имаме време да изкопаем.
— И да се надяваме, че няма да ни изрови? Видях му ноктите, няма да се затрудни.
Ейдриън не му обърна внимание и продължи да следва мислите си.
— Сетне ти ще донесеш другата половина от меча, Магнус ще го съедини и тогава аз ще убия звяра. Видя ли, в крайна сметка има полза от това, че пощади живота на джуджето.
— Съзнаваш ли колко е глупаво това? Това нещо миналата нощ опустоши цялото село и замъка, а ти ще се изправиш срещу него с подкрепата на стар фермер, две жени и строшен меч?
Ейдриън замълча.
Ройс въздъхна и приседна до приятеля си, клатейки глава. Бръкна в робата си и измъкна кинжала. Подаде го с все ножницата.
— Ето, вземи Алвърстоун.
— Защо? — Ейдриън го погледна объркано.
— Не казвам, че Магнус е прав, но досега не съм срещал нищо, което този кинжал да не е могъл да разсече и ако Магнус е прав, ако бащата на боговете наистина е изковал това, значи би свършило работа и срещу неуязвим звяр.
— Значи си тръгваш?
— Не — Ройс се намръщи и погледна в посоката на Авемпарта. — Очевидно имам работа за довършване.
Ейдриън се усмихна на другаря си, взе кинжала и го претегли на ръка.
— Ще ти го върна утре.
— Тъй — отвърна Ройс.
— Партньорът ти тръгна ли си? — запита Терън, докато Ейдриън се приближаваше към него по обгорелия хълм на нещото, което нявга бе замък. Фермерът стоеше на почернялото възвишение, стискаше отломката меч и се вглеждаше в небето.
— Не… ами, донякъде. Върна се обратно в Авемпарта да открадне другата половина от меча, в случай, че гиларабринът се опита да ни измами. Дори има шанс той да остави Тракия и Ариста в кулата, докато лети насам и тогава Ройс може да ги изведе.
Терън кимна замислено.
— Вие двамата бяхте от голяма полза за мен и дъщеря ми. Все още не зная защо; и не ми казвай, че е заради парите — Терън въздъхна. — Знаеш ли, никога не й отдадох дължимото. Никога не й обръщах внимание и я отблъсквах толкова много години. Тя ми беше просто дъщеря, а не син: още една уста, която щеше да ни коства допълнително, след като се омъжеше. Как изобщо ви е открила и убедила да биете целия този път е… просто не мисля, че някога ще проумея.
— Ейдриън — повика го Фанън, — ела да видиш какво открихме.
Ейдриън последва Фанън надолу до северната част на хълма, където откри Тобис, Моувин и Магнус да работят над голям механизъм.
— Това е моят катапулт — гордо обясни застаналият до колата, в която се намираше дървената машина Тобис. Изглеждаше смешно в крещящите си дворцови дрехи, подпрян на патерица, която Магнус му бе измайсторил, счупеният му крак притиснат между две парчета дърво. — Изтеглиха я тук, когато бях смъкнат надолу в списъка. Прекрасна е, нали? Нарекох я Персефона, по името на жената на Новрон. Стори ми се подходящо, защото изучавах древна имперска история, за да я сглобя. Не беше никак лесно. Трябваше да науча древни езици, само за да мога да чета книгите.
— Току-що ли го построи?
— Разбира се, че не, глупави човече. Аз съм професор в Шеридън. Впрочем това се намира в Гхент. Седалището и на нифронската църква. В брилянтността си подкупих известни духовни лица, които ми разкриха истинската същност на надпреварата. Нямаше да бъде нелеп сблъсък на празноглавци, а предизвикателство за сразяването на легендарно създание. Това бе проблем, който аз можех да разреша; изискващ не груби мускули и липсващи зъби, а смайващ интелект като моя.
Ейдриън разгледа устройството. Масивна централна греда се издигаше на двадесет фута, а дългият дебел лост бе с един-два фута по-дълъг. Имаше платнена кофа прикачена за по-долна греда с пораждащи напрежение въжета. От двете страни на колата имаше по една масивна манивела, свързана със зъбни колела.
— Виждал съм катапулти преди и този не прилича особено на тях.