Наказанието няма никакво въздействие върху Истинските котки. Така е, защото Истинските котки не свързват наказанието с престъплението. Що се отнася до тях, крясъците, чехлите, летящи по ниска траектория, и високият, търпелив тон са все прояви на общата смахнатост на балъците. За да оцелеете, нужно ви е само да се понаведете мъъъъничко и да им се изблещите насреща, а после да си гледате живота.
4. Психологическата война
Все едно да предизвикате стоножка на турнир по гъзоритане. Винаги започвате с това, че не обръщате внимание на животното, и свършвате с това, че се държите с него дваж по-мило, защото май нещо е болно.
5. Привикване на мафията
Само в най-лошия случай. И без това е свързано с трудности, защото:
а) Телефонния им номер го няма в указателя.
б) Скъпо е. Четири дребни яки ритника струват двойно по-скъпо от два от по-големшките. Малко като с детските обувки.
в) Почти е невъзможно да навреш конска глава в котешка кошница.
ИГРИТЕ, КОИТО КОТКИТЕ ИГРАЯТ
Не, не става дума за онези работи със звънчетата и мишките от хасе, напълнени с коча трева. Котките си играят със специалните играчки за котки само около две минути, докато вие сте наблизо, да не вземете нещо да се депресирате и да престанете да им купувате храна.
Онова, което трябва да се помни в случая, е, че котките само привидно са животни единаци, които вечно се шляят насам-натам, натам-насам. Всъщност всички котки споделят един вид огромно котешко съзнание, което е извън времето и пространството, и всяка котка постоянно се състезава и съизмерва наум с всички котки, съществували някога някъде. Все едно Стийв Дейвис да не се е състезавал срещу някакъв си там противник, ами с всеки играч на билярд, съществувал откакто свят светува, та чак до първия протохоминид, търсел си възможно най-затъпяващия начин да си прекарва вечерите.
Котките играят тънки, интелектуални игри.
1. Котешки шах
За него за игрално поле е необходима площ колкото малко селце. Могат да участват до дузина котки. Всяка котка си избира изгодна позиция — покрив, стената на бараката за въглища, стратегически ъгъл или, в тихите селца, средата на пътя — и си кибичи там. Вие си мислите, че просто си е намерила хубаво местенце на припек, докато не разберете, че всяка котка вижда поне още две други котки. Ходовете се осъществяват с един вид високоскоростно промъкване, като коремът почти докосва земята. Точните правила са малко неясни за хората, но като че целта на играта е да виждаш всички други котки, докато самия тебе не те виждат. Това обаче е просто умозрително разсъждение и като нищо може да се окаже, че истинската игра се провежда на някакво мистично висше ниво, недостижимо за обикновения човешки ум, както е с крикета.
2. Мокър цимент
Популярна и проста котешка игра, която, както са установили археолозите, е стара колкото, ами, колкото мокрия цимент. Състои се в намиране на мокър цимент и претичване през него впоследствие. Разбира се, съществуват степени на умение. Повечето точки се отбелязват чрез претичване през цимент, който, макар и все още достатъчно мокър, за да бъде нашарен със следи от лапички, отстои твърде далеч от строителния работник, за да може той да го заглади.
3. Хубавата нова купчина пясък на строителя
Подобна на Мокрия цимент, ама, такова, не съвсем.
4. Засада
Засада е игра, наподобяваща зен-стрелбата с лък по това, че всъщност не се извършва нищо, ала онова, което наистина има значение, е стилът, чрез който се постига неизвършването. Състои се просто в упорито стоене от погрешната страна на вратата и продължава, доколкото може да издържи човешкото търпение и малко отгоре. Игричка праволинейна, само маргинално по-сложна от любимата стара игра — Взиране в хладилника. Съществуват обаче степени на сложност и един умел играч на Засада по естествен път ще избере места, които да са свръхестествено труднодостъпни за достигане от хората, но в същото време измъкването оттам за котките да е като две и две четири.
МИСТЕРИЯТА НА ЗАКЛЮЧЕНИТЕ ХАМСТЕРИ е пример за това.
Един съсед замина в отпуска, като остави сложни инструкции относно поливането на градината и т.н., но за плодящата се колония от хамстери в трапезарията да сме нямали грижа, защото далечната им роднина госпожа Нещоси щяла да наминава всеки ден да ги наглежда.