Нощта идва, ала непридружена от Истинска котка. Познатото среднощно изпълнение — стоене пред задната врата, думкане по чиния с лъжица и крещене с писклив глас на котешко име, знаете как е — в тоналност, с която се надявате да привлечете котката, като същевременно не разбудите съседите. Въображението идва на власт, страхове от камиони, лисици, капани се реят в ума ви.
Отговорът идва с ужасяваща неизбежност, също като кипналото мляко. Вземате фенерчето, намятате халата, припкате през росната трева към прозореца на съседската къща. Котката седи върху масата в трапезарията, лигите й текат, и наблюдава как треперещата колония от хамстери откача. Колелцата за тичане трескаво скърцат в нощта.
Госпожа Нещоси вероятно е наминала, и Истинската котка, винаги търсеща нови преживявания, сигурно се е вмъкнала в къщата, докато вратата е била отворена.
Правите онова, което всеки собственик на Истинска котка предприема при такива обстоятелства, но котката удостоява крясъците и заплахите с нула внимание. Тичате около къщата в търсене на отворен прозорец, но всичко е здраво запечатано срещу крадци, в случая вас.
Тичате обратно вкъщи. Не сте слушали внимателно инструкциите и не можете да си спомните нито коя е всъщност госпожа Нещоси, нито къде живее. Освен това колко време са ден-два? Хамстерите като че ли си живеят до безкрайност на Звездния кораб „Хамстер“, с големия хопер за храна и без да се занимават с нищо друго освен правене на още хамстери. Докато котката засищане няма и апетитът й се задейства от нищо и никакво. Колко дълго може да продължи това? Колко дълго може да изкара тя на хамстери?
Пак притичвате обратно, пробвате вратата на гаража, която по чудо е оставена отключена, тряс-дрънпрас в мъгливата зора, Махленската вахта сигурно вече е насочила пръст към последната цифра от телефонния номер на полицията, която ще пристигне тирулирулиру, дръпни другото бе, приятел, има закачени звънченца на него, съседите ги вдигат от хотелското легло в Майорка, „Ще потвърди — няма да потвърди“, криминално досие, отбягват семейството ви на улицата, Всички Сме Виновни…
И все пак — вратата, която води от гаража към самата къща. Заключена. Чудите се дали положението оправдава проникването с взлом, но съседите са заминали за две седмици, не можете да оставите вратата на къщата да зее, ще се наложи да викате дърводелец и т.н., и т.н., а той вероятно ще може да дойде чак след три седмици.
Надничате под вратата. Виждате котешки лапи. Котката се е обърнала, за да гледа забавното представление. Взирате се през ключалката, пълен мрак, ключът си е вътре…
Внезапен проблясък. Комиксът „Орелът“, някъде от 1958-а. Препоръки за Момчета №5: Набийте крадеца. Очевидно мерзавците набутват под вратата вестник, бъзикат ключа в ключалката със специална ключобъзикачка, ключът пада на вестника, вестникът се издърпва обратно под вратата.
Отново у дома, грабваме вестника, клещите, смазка три в едно, дръпваме вестника, ето ни ключа. Невероятно, но факт.
Отключваме вратата. Котката вече не се вижда никаква. Търчим от стая в стая. Хиляди уплашени очички се взират в нас от жилищния блок от клетки, в който се помещава хамстерската колония: дори и сексът не е толкова интересен, колкото да гледаш как плувнал в пот, луднал човек по халат се щура из стаята. Търсим под леглата. Поглеждаме през прозореца и виждаме как Истинската котка си крачи по алеята.
Съседът е спрял водата, преди да замине на почивка. Това означава вдигане на дъски от пода в умивалнята. Действието осигурява лесен достъп до огромното пространство под бунгалото, в което веят течения, с дузини входни дупки за любопитни котки. Трясваме дъската, тропаме с крак, чупим кранчето…
Друга любима стара котешка игра е
5. Да бъдем добрички
Не звучи много като игра, но най-важното правило в Да бъдем добрички е, че котката трябва да бъде добра по такъв начин, че да навлече максимум беля на собственика си, който обаче не може да й тегли един тупаник, защото тя е демонстративно Добричка. Имахме една котка, която, крайно рядко, улавяше някое дребно, безобидно цвъртящо създание и го оставяше на изтривалката пред вратата. Знаете ги онези плоски изтривалки, дето приличат на рендета за рязане на картофи, с многото малки остриета, които стърчат от тях? И, разбира се, на сутринта първото нещо, което правите, е да не погледнете надолу на излизане… Това, разбира се, може да е начинът, по който Истинските котки си готвят храната. Но и ние, и тя знаехме, че в действителност си играеше на Добричка.