2. Мухоловки
Добре де. Не се среща често. Но е една от най-тежките котешки болести, с които сме се сблъсквали. Хо-хо, казахме си ние, хайде да бъдем екологични, спомнете си за озоновия слой, никакви такива мухозоли, каквото и да е станало с добрите старомодни мухоловки. Най-накрая намерихме, след като пощурихме продавачите („някакъв тук търси мухоловка“ — отчаян сигнал към помощника да викне полицията, че току-виж поискал и обръчи за кринолин и половин кило карбид на кристали). Занесохме я вкъщи, закачихме я на отворения прозорец, едрите сини мухи скоро се полепиха по нея като дребни побеснели стафидки, ура, люшна се мухоловката на вятъра, Истинската котка скочи…
Истинската котка се превръща във въртящ се космат пропелер. Мухоловката се къса, котката пада от прозореца, почва се луда гонитба из градините в опит котката да избяга от размотаната хартия, която се влачи подире й, най-накрая се покрива в далечния храсталак поради това, че в момента може да движи само единия си крак.
Паника, паника, откъде се взе тая мухоловка? Живеем в осемдесетте, хартията сигурно има покритие от полидибитрихлороетилен-345, ох, Божичко, котката в момента се намира, вцепенена от ужас, вътре в кухненската хавлиена кърпа. Напълваме голяма купа с топла вода, пускаме котката вътре, размахваме я насам-натам, котката не протестира, ох, Божичко, може би полидибитрихлороетиленът-345 вече циркулира из мъничките вени. Сменяме водата, изплакваме пак, подсушаваме набързо с хавлия, слагаме котката на пътеката на припек.
Котката вдига очи, хвърля леко мръсен поглед, обръща се и бавно поема из градината, като вдига всяка лапа поред и я разтръсква като Ч.Чаплин.
След всичкото това си беше малко разочарование да открием мухоловката на дъното на кошчето за боклук и да разберем, че тя изобщо не е била сложният химически капан, от който сме се страхували, ами някаква си бая екологична най-проста лепкава хартия.
3. Клечене с лекичко хълцукане (и чат-пат оригване)
Това винаги сме го отдавали на полевките.
4. Пасене на трева
Никога не сме били убедени, че това е симптом на болест. Вероятно влиза в раздел Игри: („Хей, гледат ме, я да попасем тревица, това ще ги изшашка, има половин час да обръщат къщата с краката нагоре, докато търсят книгата за котките, ха-ха!“)
5. Камиони
Могат да бъдат фатални. Но не винаги. Познавахме една котка, която смяташе моторните превозни средства за нещо като мишки на колела и им скачаше. Имаше толкова много белези, че козината й растеше под всякакви ъгли, като цариградско грозде. Даже и по шевовете й имаше шевове. Но въпреки това доживя дълбоки старини, тероризираше другите котки с единственото си здраво око и вечно скачаше на камионите насън. Вероятно търсеше оня, който църка.
Колкото и здрава да е котката, ще дойде време, когато тя ще има нужда от хапче. О, как само кимаме с вид на почтени и загрижени собственици на котки, когато ветеринарят ни дава малките пакетчета (по едно сиво на всеки пет дни и после едно кафяво след още десет дни, или да не беше обратното?) Да, някога всички бяхме невинни и си мислехме, че котешката храна поначало си мирише на нещо, измъкнато от дъното на блато. Истинската котка хич няма и да за бележи, ако счукаме малко тия пущини и после ги турим в…
И помъдрявайки, разбира се, научаваме, че средната Истинска котка има вкусови брадавички, пред които най-сложният, компютърно управляван сензорен апарат е като човек с настинка. Тя може да забележи чужда молекула от километър разстояние (опитахме се да махнем част от подозрителната храна и да добавим още от консервата, и продължавахме, докато не стана като в онзи прочут френски химически експеримент със странната вода и тъй нататък — без съмнение, не беше възможно да е останало още от хапчето, но Истинската котка пак го надушваше).
После идва реалистичната фаза („В края на краищата от чисто геометрична гледна точка котката е просто тръба с вход в горния край.“).
Вземате хапчето в едната ръка, а котката в другата…
Ъъ…
Вземате хапчето в едната ръка, а в другата вземате голяма кухненска кърпа, от чийто край се подава фучаща котешка глава. С третата си ръка успявате да разтворите малките челюсти, поставяте вътре хапчето и защипвате челюстите, а с четвъртата си ръка гъделичкате гърлото, докато тих звук от преглъщане не ви подскаже, че хапчето е минало надолу.
Иска ви се.
Не е минало надолу. Тъй като просто е минало встрани. Истинските котки си имат тайна кесийка в бузите за такива неща. Една Истинска котка може да вземе хапче, да се наяде и после да изплюе леко влажното хапче с шум, който, ако това тук беше комикс, вероятно щеше да бъде изписан като „пфуй“.