Отмъщението му беше изключително. Той даде на пресата една история, в която, вследствие на вечер, изкарана в орално обслужване на група от моряци в някакъв гей бар в Сан Диего, се е наложило да постъпя в болница, за да ми направят промивка на стомаха. С леки разлики (количеството на изпомпената течност варира: 3 литра, 85 грама, 44 милилитра; оставено е на въображението), историята и досега ме преследва. Говорете каквото искате за Тони Туун - да почива в мир - но той беше добър в работата си.
За протокола, тогава (за да го кажа просто и ясно за децата ми): вярвам, че се намирах в хотел „Циприани“ във Венеция в нощта на предполагаемия инцидент. Никога не съм задоволявал орално дори един моряк, камо ли моряците от цял кораб за една вечер. И никога не съм ходил да ми промиват стомаха заради моряшка семенна течност, нито каквато и да било друга. В това число и заради нищо друго. Отново казвам това, за да стане ясно и да мога да продължа напред.
Също така от екипа си тръгна и Били Гаф, мой мениджър от почти тринадесет години, откакто се присъединих към „Фейсис“. Нашият спор започна през 1982-а на един частен самолет, превозващ групата над американския Среден Запад по време на последните концерти от турнето Tonight I’m Yours. Помолих Гаф - облечен, както помня, в голямото бяло кожено палто, което обичаше по онова време - за малък аванс за Робин Ле Межърър, единия от китаристите, а Гаф отказа, като каза, че няма пари. Това най-малкото ме изненада, понеже бяхме на турне и печелехме пари (или поне така си мислех) през последните три месеца. Разтревожих се доста за паричните потоци и за организацията. Гаф имаше навик да побеснява, когато биваше разпитван за каквото и да било - стори го и сега. Следователно, през останалата част от полета двамата с него си крещяхме и при първата му отдала се възможност човекът, който трябваше да е мой мениджър, отпраши за Париж и спря да си вдига телефона. Това не ми се виждаше много добре. И така на 3 март 1982-а аз му изпратих телеграма, в която пишеше: „Ти очевидно ме избягваш. Разочарован съм от нашите взаимоотношения, каквито са в момента, и ги считам за прекратени от днес. Род“.
За да мога официално да се отърва от Гаф, трябваше да се проведе изслушване пред „Трудовата комисия“. Когато това се случи, Алана беше прекрасна. Въпреки трудностите във връзката ни, тя веднага застана до мен. В деня на изслушването, тя се облече в черна рокля и черна шапка с воал, като вдовица търсеща справедливост за току-що убития си съпруг - силно драматично. Гаф, от друга страна, закъсня и изглеждаше размъкнат. Пълномощното лице изслуша отделните показания, в които от моя страна посочих, че Гаф се намира в нарушение на калифорнийския закон, работейки като мениджър, звукозаписен и музикален издател по едно и също време - огромен конфликт на интереси. (Наистина не бях следил внимателно нещата и бях позволил на ситуацията да се влоши, за което се обвинявах.) Пълномощното лице предложи двамата с Гаф да се опитаме да изгладим нещата помежду си и веднага бе договорено едно споразумение. Гаф имаше изгода да се споразумее, понеже можеше да се наложи да върне комисионните, които бе спечелил през последните години, което щеше да се окаже една доста голяма сума. Той отстъпи правата над албумите ми, записите, над доста записи на телевизионни програми и концерти, а аз отстъпих трийсетте процента от „Рива Рекърдс“, компанията, която Гаф бе основал през 1975-а и която бе мой лейбъл в Англия. Почувствах облекчение, че се разделям с него.
Сега имах нужда от нов мениджър и отново Алана ми помогна, като предложи да поговоря с Арнолд Стифел. Той не беше точно от музикалния бизнес, но беше млад, властен филмов агент от „Уилям Морис“, където представляваше някои от известните приятели на Алана, както и доста други. Арнолд дойде да се срещнем у нас и обясни, че макар нищо да не вдява от музикалната индустрия е убеден, че може да приложи същия стратегически подход към кариерата ми, както го правеше за най-успелите актьори, режисьори и сценаристи. Всъщност, това доста ми се понрави. Исках ли да имам традиционен рок мениджър? Повечето от тях бяха кавгаджии или мошеници, без чувство за хумор. Двамата с Арнолд се съгласихме да опита, той напусна „Уилям Морис“ и започна да учи какво означават понятия като „A&R“10, „Автобуси за турне“, „Пълен пропуск“. Оказа се, че това е бил правилният избор и за двамата. Тридесет знаменателни години по- късно, ние още сме заедно.