Когато песента свърши, погрижих се да бъде заведена зад сцената и после я поканих на вечеря, където научих, че е бивша любовница на Албер, принца на Монако. Изкарахме една много сладка и абсолютно непорочна вечер заедно. Отново я видях след две седмици, когато турнето стигна до Париж, където тя живееше по това време. После, когато се върна да живее в Ню Йорк, аз продължих спорадично да се виждам с нея в продължение на две години.
Както и да е, историята на обратния ни полет в края на тази седмица на удоволствията при Елтън е доста типична за фарсовите ситуации, в които, изглежда, че без проблем се намърдвах по онова време.
Трябваше да летим до Ню Йорк с „Конкорд“. Отначало Кара си беше взела билет за полет, който беше с два часа по-рано, но аз я накарах да го промени, понеже исках да изкарам два часа повече в леглото с нея в Уиндзор, а после, с малко повече късмет, и една вечер в Ню Йорк. Но тъй както Арнолд, моят мениджър, който пътуваше от Лондон с мен, търпеливо обясни, че не мога просто да се изтъпаня на летище „Хий- троу“ с висока и руса манекенка, без да събудя интереса на пресата и малко след това, този на жена ми. Затова беше уредено да пътуваме отделно до летището и в самолета Кара няма да седне до мен.
Всичко премина добре. Двамата с Кара минахме през летището, без някой да заподозре каквото и да било, въпреки факта, че в един самолет, най-вече пълен с костюмирани бизнесмени, Кара бе облечена с черно кожено яке, тънка и червена кожена поличка и червени обувки с високи токове. И така, седнахме си по местата, невинно разделени от три реда седалки, и усетих, че вече мога да се отпусна. С Кара щяхме да слезем от самолета и никой нямаше да разбере нищо.
Обаче, докато чакахме самолета да тръгне, забелязахме, че Арнолд е добил сивкав оттенък, който по принцип се вижда при наскоро починали хора. Той ми каза:
- Не поглеждай сега, но видя ли до кого е седнала Кара?
Обърнах се и погледнах. Кара седеше до Рупърт Мърдок.
Прекрасно! Тайното ми гадже и таен спътник в „Конкорд“ си разговаря весело с мъжа, който на практика притежава всеки таблоид в западния свят. За момент се зачудих дали да не побягна, но Арнолд ми каза да се успокоя.
- Всичко е наред - каза той. - Вече затварят вратите на самолета. Дори и Мърдок да разбере нещо, ще се добере до телефон чак когато кацнем. (Помнете, че това се случва, преди да има мобилни телефони и телефони в самолетите.)
В този момент капитанът се обади по уредбата: има малък проблем със самолета, затова нека всички бъдат спокойни и да се завърнат за кратко до салона...
Обратно в салона, страхувайки се, че Рупърт Мърдок вече пуска монети в телефона, Арнолд предприе няколко свои предохранителни обаждания. Идеалното развитие на маневрата би се получило, ако успеехме да намерим една правдоподобна „Приятелка на Род Стюарт“, която да ме чака на летище „Кенеди“, като по този начин фин- тираме пресата и позволим на Кара да излезе незабелязана. Но в Ню Йорк беше полунощ. Най-доброто, което успя да уреди Арнолд, беше Санди Хармън, която беше красива жена, но в същото време бе ниска, тъмнокоса, на средна възраст и еврейка.
- Санди? Санди Хармън? - попитах аз.
- Хвърли се в играта. Преструвай се. Ще се получи - отговори Арнолд.
На летището, гъмжилото от фотографи беше толкова голямо, че имаше сложени полицейски заграждения, които да контролират тълпата. Примамката на Арнолд надлежно изпълни поздравите и прегръдките си, но фотографите забелязаха Кара, тяхната желана плячка, и се втурнаха след нея вън от летището.
Мен ме чакаше лимузина. Кара се качи в такси и после се присъедини към нас, както бяхме се разбрали, в хотел „Мейфеър Риджънт“. Каза, че е напълно убедена, че не са я проследили. Малко след това погледнах от прозореца. До отсрещния тротоар, на „63-а улица“, бе паркиран един микробус, пълен с папараци.
И разбира се, аз имам среща. Безсрамно информирах Кара, че имам бизнес среща и и казах да се чувства като у дома си, докато ме чака. После избягах от хотела през служебния вход, намиращ се в задната част на сградата и пристигнах, невъобразимо късно, за първата ми вечеря с Кели Емберг, в която веднага се влюбих.
На следващия следобед, когато слязох от колата пред къщата на „Каролууд Драйв“, Алана, която беше видяла снимките във вестника на „Мистериозната блондинка на Род на летище „Кенеди“, стоеше пред къщата и изглеждаше буреносна.
* * *
Раздялата беше бавна, болезнена и осеяна с напразни опити за помирение. Все до там стигахме: отново моя ужасен проблем с приключването. Решихме известно време да живеем разделени, за да видим дали това ще помогне. Но, разбира се, вече излизах с Кели Емберг, без Алана да знае, затова този експеримент си беше обречен. Изнесох се от дома ни и наех една къща в Бевърли Хилс, но постоянно обикалях из нея и се чувствах зле. Затова се нанесох при Джим Креган, който живееше в една малка къща в Холивуд Хилс, точно до булевард „Сънсет“, и също наскоро се беше разделил с жена си. Хубаво беше да има някого, с когото да изпия чаша чай сутринта - макар, както винаги казвах, с неохота, докато оставях чашата до леглото, „Обзалагам се, че Елвис нямаше да постъпи така“. Стоях там пет месеца. През следобедите вземах децата от училище, закарвах ги обратно до дома им, играех си с тях в басейна, а после отново си тръгвах, чувствайки се отвратително: цялото това живеене като отчужден баща.