В къщата на „Каролууд“ продължиха купоните, на които не бях поканен. Асистентът ми Малкълм казваше:
- Те са там и ти пият виното.
Минавах с колата, виждах всички тези автомобили паркирани отпред и си мислех: тези хора се забавляват в моя дом. Но дълбоко в себе си нямах нищо против. В края на краищата, ако Алана открие някой друг мъж, може би всички проблеми ще се разрешат по магически начин. Изглежда, че Джак Никълсън често се отбиваше и аз имах надежди за него и Алана - наистина, те излизаха известно време, но малко по-късно. Един следобед излизах от къщата, след като се бях видял с децата и в този момент видях, че Джон Макенроу паркираше колата си. Той ме забеляза и отново потегли, а аз исках да изтичам след него и да изкрещя: „Не, не, върни се, всичко е наред. Няма защо да се притесняваш от мен“.
Тогава, един ден, Алана ми се обади от Ню Йорк, след като беше вечеряла с приятели и ме попита:
- Коя е Кели Емберг?
Казах нещо такова, че тя е човек, с когото се засичам от време на време. Алана каза:
- Трябва да ми кажеш истината.
Съгласихме се да вечеряме заедно в дома ни, тогава и казах, че имам чувства към Кели, но не искам да разрушавам брака си и да изгубвам нея и децата ни. Алана ми каза да разбера какво искам.
Това продължи цели седмици, като аз знаех, че искам да се разведа, но после се връщах обратно при децата и започвах да се чувствам разкъсан, нещастен, както и крайно нерешителен и изключително силно обезсърчавах Алана. През декември 1983-а направихме последен опит да закърпим нещата. Наехме една къща, която и преди бяхме ползвали, на улица „Олд Чърч“ в Челси, и се опитахме да изкарахме хубава лондонска Коледа, което най-вероятно нямаше да се окаже толкова сполучлива идея. Аз предварително отлетях от Ел Ей заедно с децата. Алана, която беше по средата на снимките на един телевизионен сериал, казващ се „Маскарад“, пристигна сутринта на Коледа. Но чувството между нас изразяваше скука и не се подобряваше. Когато отидох да видя родителите си, не взех Алана с мен. По-късно разговорът се завъртя около Кели и аз признах, че все още си мисля за нея. Алана си прибра нещата, нещата на децата и тръгна.
Тази Коледа в Лондон беше предпоследната сламка. Последната сламка се случи кратко време след това, в началото на 1984-а, когато Алана откри, че сред хората, които водех в Хавай за кратка почивка, за да поработя над някои песни, беше и Кели. Алана подаде документи за развод през този ден.
Разводът стана факт през март 1987 г. Според условията в него, купих на Алана и децата къща в „Брентууд“ и си взех обратно къщата на „Каролууд Драйв“. Татко ли беше казал, че съм много млад да се оженя на тридесет и четири? Оказа се, че е имал право. Оказа се, че и
Алана е била права, когато ме обвини, че не мога да порасна. Щеше да измине доста време, докато успея да го сторя.
ОТКЛОНЕНИЕ
В което нашият герой помага да донесе „футбола“ във втората му родина, изгубва няколко топки в океана и изследва дали е мъдро да се комбинират коктейли „Мъдслайд“ и витаминозни инжекции по време на спортен фитнес режим.
Свързвам футбола с дома си още от детство, когато футболните отбори, които татко ръководеше, заемаха голямо място в живота и в къщата ни. Точно както се пее в песента: където и да си изпера спортния екип - там ми е домът. Нямаше как; за да се почувствам напълно у дома си в Лос Анджелис, когато се преместих там, трябваше да намеря футболен отбор, в който да играя. Присъединих се към група от английски емигранти, които играеха приятелски игри всеки четвъртък вечерта, на едно парче Земя, което преди това е било пожарна станция в Бевърли Хилс. Тези пичове бяха електротехници, дърводелци, продавачи: мъже, опитващи се да успеят в Америка. При тях нямаше звезди - освен мен, предполагам, но не ми се правеха никакви отстъпки и нямаше специално отношение. Играехме около два часа и после се оттегляхме в „Кок енд Бул“ на „Сънсет“ за освежителни напитки. И тук бяха посети семената на онова, което съответно се превърна, през 1978-а, в легендарния лосанджелески футболен отбор „Ексайлс“, които щяха да се радват на най-плодотворния си период под ръководството на също толкова легендарния Лионел Конуей, вероятно най-съревноваващият се мъж на божията земя.