През този период баща ми ползваше бившия ми шофьор, Големия Кирил, и моя „Ролс-Ройс“ с шестте врати и тъмните стъкла, който преди беше собственост на Андрю Луг Олдъм, бившият мениджър и продуцент на „Ролинг Стоунс“. Татко потегляше от „Кранборн Корт“ в костюм, вратовръзка и домашни чехли, и с Големия Кирил зад волана се отправяше към офисите на букмейкърите в Аскът. Или поне това правеше до деня, в който извърши доста съмнителен залог, спечелвайки няколко хиляди паунда от мач с нисък коефициент и тихо бе посъветван от собствениците (които го заподозряха, че е човек с вътрешна информация), че вече не желаят да си имат работа с него. Щом татко вече не можеше да ходи при букмейкърите в Аскът, тогава нямаше никаква нужда от „Кранборн Корт“.
През 1986-а, на страниците на списание „Кънтри Лайф“, открих „Дървената къща“, една прекрасна английска постройка от деветнадесети век в провинцията, не много далеч от Лондон. Тя се издигаше в обширните земи, които преди са били част от „Копъд Хол“, изоставеното и виждащо се в далечината огромно имение и бивша болница за ранени армейски офицери. Тази част от Есекс е влизала в избирателния район на Уинстън Чърчил, когато е бил министър-председател и легендата разказва, че той е отсядал в „Дървената къща“ и по време на втората световна война е стоял на горните прозорци, за да наблюдава германските бомбардировки над Лондон, по времето, когато аз съм се родил и Адолф Хитлер се е намирал към края на властта си, неуспешно опитвайки се да ме убие.
В имота имаше обширни ливади, езеро, заградено място за коне, както и много лично пространство, и най-важното, едно равно място отстрани, за което обиграният ми поглед веднага ми каза, че ще се превърне в дълго жадуваната и дълбоко лична мечта: създаването на цяло футболно игрище. Купих всичко това, нанесохме се и все още помня първия път, когато вечеряхме в този новопридобит дом, седяхме до големия прозорец на прекрасна, широка и облицована с дърво стая, само с няколко опаковани мебели около нас, плюс масата за снукър, която предишните собственици оставиха, а пред нас, вълнуващото и романтично (както и леко скъпичко) начинание да превърнем всичко това в наш дом.
А защо, след като всичко беше толкова перфектно и подредено, аз се огледах и започнах да се забавлявам с една друга жена? Жената беше филмовата актриса Кели ЛеБрок. Това не беше нищо сериозно, просто забавление. Тя ме покани на една филмова премиера и аз, за да и върна жеста, я поканих да се присъедини към мен на разходка с лодка до остров Каталина, където бяха употребени значителни количества алкохол и последваха взаимоотношения от интимен характер. След това решихме, че разходката е била приятна и задължително трябва да я повторим. А и тя бе прекрасна жена, роза, отгледана в Англия и доста взискателна към интимната хигиена, доколкото си спомням. В такава ситуация, след това, човек веднага би се затичал към душовете, по-бързо от момче в интернат след футболна среща. Но всичко се бе развило с такава лекота, в духа на това просто да уловиш деня и всякакви такива неща - доста типично за празните развлечения, които изживявах тогава. Когато ставаше въпрос за красиви жени, аз безспирно търсех нови изживявания. Госпожици „Между другото“ беше фразата, която използвах за тях. И госпожиците „Между другото“ се появяваха, защото възможностите за това се създаваха пред мен и понеже възможностите изглеждаха забавни и защото по онова време просто не знаех как да отказвам. Също така, понеже си мислех, че винаги ще ми се размине.
Не се опитвам да се оправдавам, но това беше Кели ЛеБрок. Тя беше звезда от филма „Жената в червено“. А за какво друго се разказваше в „Жената в червено“, освен за тоталната неотразимост на Кели ЛеБрок? Ако в средата на 80-те можехте да откриете един-единствен хетеросексуален мъж, мислещ трезво, женен, във връзка или самотен, който би отказал възможността да прекара известно време на лодка в компанията на Кели ЛеБрок, мислейки, че ще му се размине, тогава и аз щях да откажа. Щях да погледна този мъж право в очите и да му стисна силно ръката, защото очевидно той е много по-добър човек от мен.
Обаче се оказа, че няма как да ми се размине. Кели разбра за Кели. Двамата с Кели Емберг бяхме в ресторант „Айви“ в Ел Ей Кели ЛеБрок, която не бях виждал от доста време, беше на съседната маса. Тя доста дръзко, може би дори провокативно, изпрати бележка по сервитьора. (Помнете: това беше време доста преди есемесите.) Върху листчето тя беше написала „Липсваш ми“. И Кели Емберг го прочете.