Тъй като досега не бях хващан в крачка (което, по изумителен начин, никога не ми се беше случвало: чудя се при вас как са нещата в това отношение), нямаше как да се случи по по-неприятен начин. И нека ви кажа, ако не ви се е случвало това написана на ръка бележка, описваща изневярата ви, да бъде сложена на масата пред приятелката ви, тогава ми повярвайте, че е ужасно трудно да се намери подходящо и успокояващо нещо за казване. Не можете просто да си седите и да кажете: „Повярвай ми, след няколко години ще погледнем назад и ще се смеем на това“. Нито пък можете да смачкате хартийката, да я пуснете в празната си чиния и да кажете: „Добре. Както и да е. Кафе?“. Стартирах с обичайния поток от напълно прозрачни опровержения и деклариране на невинност, които продължиха и след като си тръгнахме.
Най-лошото бе това, че около една година преди тази случка, на Кели Е. и бе предложена роля във филм на Джон Хюз - тя прие и премина през целия репетиционен процес и когато снимките тъкмо щяха да започнат, ролята и беше отнета, понеже една друга актриса е пожелала ролята. Филмът се казваше „Странна наука“, а актрисата, която замени Кели, се казваше... Кели ЛеБрок. Кели Е. не беше злопаметен човек; всъщност тя беше пълната противоположност на тези хора. Но не мисля, че чувствата и за тайната ми изневяра са били особено подобрени от това съвпадение.
Кели се върна в Ню Йорк, чувствайки се ужасно предадена, объркана и разстроена. Осъзнах, че съм голям идиот, задето бях рискувал да я изгубя и започнах да и звъня и да я умолявам. Опитах се отново да я спечеля с чар. Тя престана да вдига телефона, което ме накара да полудея още повече. Поне два пъти се разплаквах по телефона, разговаряйки с нейната асистентка. Накрая отново разговарях с нея, като и казах, че съм се държал като глупак, че съм сериозен към връзката ни, че това няма да се случи никога повече и че трябва да отидем до Испания през уикенда и да оправим всичко. Тя трябваше да се снима за „Том Форд“, но аз успях да я убедя да се откаже и да дойде в Испания с мен. Докато бяхме там, оправихме нещата. И решихме, че ще си направим бебе, което щеше отново да ни направи близки, каквито трябваше да сме.
Зачеването може би стана там и тогава, в слънчевата Испания. Във всеки случай, към края на 1986-а, Кели беше бременна. Бременна с момиче. И двамата го знаехме. Е, не го знаехме с точност. Но и двамата го казахме. Кели искаше да я кръстим Руби. Аз имах малък проблем с това. При жаргонно римуване на диалекта кокни, древният местен говор на града ми, „Руби“ означава хапване: руби - манджа. Казваше се следното: „Вкъщи ли ще ядем тази вечер, или ще излезем за една „руби?“. Когато обясних това на Кели, от безизразното и изражение разбрах, че това объркване е малко вероятно да се случи в Америка. И не на много други места. А и това си беше, трябваше да призная, доста красиво име. Оттеглих си възражението. Руби да бъде.
Отидохме да кажем на родителите на Кели. Ето ме и мен, отивах в Тексас, за да информирам едни тексасци, които никога не бях срещал, че с дъщеря им ще имаме извънбрачно дете. Реших, че ще съм голям късметлия, ако се измъкна, без да бъда гръмнат или линчуван, или вероятно и двете наведнъж. Всъщност те се оказаха мили, разбрани хора. Бащата на Кели беше грамаден, но за щастие, много приятен. Майка и беше доста по-страшна - а имаше страхотен певчески глас, оказа се в последствие. Няколко години по-късно се намирахме в хотел „Риц“ в Ню Йорк на Нова година, тя запя на сцената и от хотела веднага и предложиха договор. Тя отказа. Както и да е, по време на онази първа среща, аз пуснах в действие чара си. Споменах за брак, което подейства успокоително. А и наистина го мислех.
На 17 юни 1987-а, в шест сутринта, Кели усети контракции и бързо бе закарана в болница „Седарс-Синай“, където и беше казано, че бебето няма да започне да се ражда още дванадесет часа. Аз се намирах по средата на снимките на видео клип, затова се съгласихме, че ще е добре да отида и да си свърша работата, а вечерта да се върна в болницата за важното събитие. По време на заснемането на клипа няколко чаши бяха гаврътнати като предварително празнуване на бебето, затова се намирах в ентусиазирано настроение, когато се върнах в болницата същата вечер. Преди това чинно бях ходил с Кели на, според моя преценка, няколкостотин курсове по подготовка за раждане - правих упражнения по дишане, гледах обяснителните филмчета, купих широките тениски, каквото се сетите - затова се считах за напълно подготвен за важните събития, които щяха да се случат. Обаче, ко- гато се приближих самоуверено до леглото и, един от лекарите сложи ръка на рамото ми и каза: