Зареждането с кокаин по средата на концерта изглежда, че беше доста стандартна практика сред музикантите от групата ми по това време, макар Патрик „Бойлър“ Лоуг да правеше всичко възможно да усложни този процес. Ако ми позволите - малко предистория: „Бойлър“ се присъедини към екипа в средата на 70-те като китарен техник, а в тази си длъжност той бързо се изяви не само като прекрасен специалист, но и като автор на неочаквано показване на голо- тии на публични места. Китаристите пристъпваха встрани за смяна на инструментите и откриваха следващата им китара да им се подава от един напълно гол „Бойлър“. А няколкото души, станали свидетели, никога няма да забравят гледката на „Бойлър“, появяващ се от мъжката тоалетна в токийско заведение за коктейли, чисто гол и на раменете на Питър Макей, мениджърът на турнето, за забавление на мъжете от групата, които бяха единствените хора в бара, когато „Бойлър“ отиде в тоалетната, но както разбра той твърде късно, към тях се беше присъединила голяма група от японски бизнесмени.
Когато стана сценичен мениджър, територията на „Бойлър“ се разрасна и той започна да практикува нудизъм на доста по-широко пространство в зоната зад сцената и също така даде начало на такива уважавани номера, като вкарването на фъстъци в хармониките, пълненето на акордеоните с талк на прах и залепянето на клавишите на органа един за друг, така че, когато един клавиш бъде натиснат и зазвучават всички тонове.
Но онова, в което беше най-добър той, бяха измислянето на различни начини за майтапи с наркотиците на групата. Повече от един път поставяше безцветно фолио над магистралите с кокаин, направени зад сцената за брас секцията и когато те отскачаха отзад за освежително смръкване, започваха нееднократно с яд да смъркат без никакъв успех неподвижния прах. По класически начин, за да тества силното желание за наркотици на един определен член от групата, когото се разбрахме да не споменаваме, за да не го засрамим, но който всъщност беше басистът Кармайн Рохас, „Бойлър“ изсипа много внимателно кокаина върху най-интимната част от собствената си анатомия, а после застана и зачака гол, със спомената интимна част, положена върху палеца и показалеца му. Последва кратко безизходно положение, докато музикантът претегли плюсовете и минусите, но както се оказа, Кармайн наистина беше силно зажаднял за своето освежаващо средство.
Концертите през 80-те години ставаха все по-шумни, диви и мащабни. На турнето за представянето на албума Camouflage през януари 1985-а, участвахме в ежегодния фестивал „Рок в Рио“ в Рио де Жанейро, пред публика от 200 000 души. Нека ви кажа, че не се вижда често такава публика във „Фишърменс Армс“ в Пърли. Като цяло „Рок в Рио“ беше един от най-красивите и екстравагантно див фестивали, на които съм пял. Преди да пристигнем, се страхувахме от хаос, но се оказа, че сме били далеч от истината - поне в отношение на това как е организирано събитието. Поредица от гигантски плакати се развяваха от сградите по бреговата линия: „Добре дошъл, Род Стюарт“, „Добре дошли, „Куин“. Фестивалът се провеждаше на едно голямо място, което беше изсечено в тропическата гора. Имаше три различни сцени, положени върху влакови релси - което винаги би се понравило, като се имат предвид предпочитанията ми за влаковете - и тези сцени просто биваха премествани, предекорирани и отново връщани на място, като часовников механизъм. А шумът, който се вдига, когато излезеш пред 200 000 човека - тази звукова вълна, която почти се усещаше като вятър: страхотно изживяване. Косъмчетата по врата ми настръхваха, по ръцете и вероятно по други места, които нямах време да проверя.
Извън сцената, хотелите бяха препълнени от музиканти цяла седмица и неизбежно последваха сцени на лудост. „Куин“ свириха петък вечерта (аз щях да свиря събота) и Фреди Меркюри можеше да бъде видян как се разхожда и носи чифт анатомично съразмерни женски гърди. Кокаинът се намираше за около четири пенса за една кофа. Единственото тъмно петно за цялото начинание беше това, че след второто ни изпълнение, обратно в хотела, ние въвлякохме The Go- Go’s, изцяло момичешката рок група на Белинда Карлайл, в състезание по консумация на кокаин. Това беше тактическа грешка, за която някой трябваше да ни предупреди. Тези момичета можеха да изсмър- кат лака от някоя маса. Ние загубихме с много.
На сутринта си помислихме, че ще е забавно да се насладим на останалата част от кокаина на плажа. Преди да го сторим, аз предложих едно състезание по плуване до купчина дървета, които се виждаха по средата на разстоянието, носещи се из водата. Моят мениджър Арнолд започна силно и достигна първи до целта. Но обратно доплува още по-бързо. Това не беше купчина с дървета. Открихме, че в Рио изпразват канализацията във водата към 5,45 сутринта. Отдалеч дойде звукът на крещящите музиканти от групата.