Въпреки това, все още разполагахме с малкото кокаин. Той беше поверен на барабаниста Тони Брок. Казахме му да го извади. Тони бръкна в джоба на шортите си - мокрите шорти, които до преди малко бяха във водата - и извади малък и капещ пакет, в който преди се намираше кокаинът ни. Обхвана ни пълно отчаяние.
Друго крайъгълно изпълнение от този период е, че през юли 1986-а аз за първи път пях на стадион „Уембли“. Футболните фенове ще разберат какво означава това за мен. Бях мечтал да играя професионално там и бях търчал по игрището като пиян и еуфоричен зрител, но сега вече можех да застана в единия му край и да погледна към 66 000 души, вдигнали ръцете си под проливния дъжд, и дори като взема предвид огромната по важност победа на Шотландия над Англия през 1977-а, усетих това като най-важното нещо, което ми се беше случвало на този стадион. Или второто по важност.
Нещо друго за този концерт на „Уембли“, което също беше прекрасно: зад сцената, като мой специален гост, а и на купона след това, беше Сара, дъщерята, която бях дал за осиновяване. Тя отново се свърза с мен през 1985-а, срещнахме се тайно в Лондон на чай и успяхме да си поговорим открито и както трябва, ужасното неудобство на първата ни среща в звукозаписното студио в Лос Анджелис бе оставено настрана и ние започнахме наново. И двамата знаехме, че това не може да е нормална връзка на баща с дъщеря. Аз не я бях възпитавал, не бях и сменял памперсите, водил до училище, помагал за домашното, играл някакъв спорт с нея. Не съм бил там, когато е довела първото си гадже вкъщи. Тази бащинска връзка не съществуваше и колкото и да се опитва човек, не може да я създаде от нищото. Но ние си имаме наша лична връзка, която стана още по-силна през 2007-а след смъртта на Евелин, жената, която я беше осиновила. А зад сцената, тогава през 1986-а, се почувствах много приятно, когато я представях на хората така:
- Това е моята най-голяма дъщеря.
* * *
Добре беше това, че се чувствах ентусиазиран за турнетата, но огромното притеснение, пред което се изправих, докато 80-те се изнизваха, беше дали гласът ми ще сподели същия ентусиазъм. Потеглянето на път за поне шест месеца всяка година беше моята представа за добре прекарван живот, но стана ясно, че това започва да се отразява на гласните ми струни - те и без това са си достатъчно чувствителни. А ако те се повредят, тогава щях да бъда наистина прецакан. Но какво можех да сторя? Групата свиреше толкова силно. Ние дори се гордеехме с това. Силата на звука ни представляваше нещо като медал за храброст. А и по някакъв начин мисля, че това беше следствие от появата на Da Ya Think I’m Sexy?. Все едно си казвахме: „Ще им покажем. Не сме никакви диско тъпанари. Ние сме рокендрол банда. Шумна, ритаща задници рокендрол банда“. Вечер след вечер насилвах гласа си, за да се конкурира с тази мощ на звука и най-често, в края на концерта, вече бях пресипнал. На следващия ден имах усещането, че си правя гаргара с бодлива тел. После ставаше 18:00 ч., два часа преди следващия концерт, и аз осъзнавах, че гласът ми не става за пеене.
Решението не беше особено здравословно: започнах да вземам стероиди. Таблетки с преднизон, ако трябва да съм точен. Отначало ги вземах от време на време, но към края на 80-те вече бях на път да развия зависимост към тях.
От стероидите се огладнява, държат те буден, бузите ти подпухват... но те ти помагат да пееш като птичка. Добрите стари стероиди. Само че не са такива. Скоро нещата щяха да загрубеят.
Междувременно, връзката ми с Кели отиваше към своя край с бавно и обречено движение. Силата на намеренията ми, която бях открил по време на почивката ни в Испания и обвързаността ми към нея, скоро се изпариха. Докато Кели беше бременна, аз започнах да се срещам с друг модел. Това очевидно беше поведение на същински задник. Смисълът на тази връзка беше изцяло сексуален и тя нямаше никакво бъдеще. Но аз не можех да спра. Ужасно, ужасно поведение. Тя се обади веднъж у дома и Кели, която тогава беше бременна в осмия месец, вдигна телефона. Чух я как казва:
- Не можеш ли поне да изчакаш, докато родя?
Изглежда манекенката и каза:
- Явно му давам нещо, което ти не можеш.
Това наистина беше отблъскващо, ужасяващо свидетелство за сексуалната ми задоволеност в онези дни. Срамът от това, което бях причинил на Кели и до днес ме преследва, до такава степен, че се замислих дали въобще да говоря за него тук.