Мисля, че Кели реши да роди бебето и веднага след това да ме остави, но раждането на Руби през 1987-а отново ни събра заедно и в интерес на истината изживяхме много щастливи и спокойни моменти през първите години на живота и. След развода ми с Алана успях да се завърна в къщата на „Каролууд Драйв“ и двамата с Кели живеехме в нея и в къщата в Епинг. Семейството ми обичаше Кели, Кели обичаше Англия, имахме красива дъщеря и бяхме благословени от материална гледна точка, с всичко, което бихме желали да притежаваме.
Но въпреки това, малкото дяволче в главата ми казваше: не се излъгвай, не се задомявай.
Страхът, тази сянка от предишния ми ненавременен и несполучлив брак, знанието дълбоко в мен, че сега отново не е точното време за това и няма да издържи дълго... и нарастващото раздразнение и несигурността на Кели; тези неща ме караха да страня от брака.
За разлика - което е доста странно - от моя скъп приятел Елтън Джон. През 1984-а Елтън ми се обади и каза:
- Ожених се, скъпа. За жена.
На което, единственият възможен отговор беше:
- Какво, по дяволите?
В едно интервю, което Елтън даде за списание „Ролинг Стоун“ през 70-те, той спомена факта, че може би е бисексуален, но бе всеобщо известно за хората около него, че той е гей.
Той сподели:
- Просто това беше нещото, което трябваше да направя, скъпа.
- Какво ще правиш, когато сте в леглото? - попитах.
- О, просто ще вържа две летвички около него.
За мен не съществуваше подобна силна готовност за компромис. Изглежда, бях решен да бъда запомнен от историята като Последния от Великите любовчии. Кели откри бележка в чантата ми, оставена там от жена, с която преспах по време на турнето: „Никога няма да забравя нощта, в която бяхме заедно“. В подобни обстоятелства, търпението дори и на най-добрата жена ще се изчерпа. Емоциите на Кели винаги се забелязваха много лесно, но веселото, непрестанно радостното момиче от началото на връзката ни вече беше нещастно, объркано и печално. Печално в асансьорите, печално в хотелските лобита, печално в коли и в самолети. Никога не бях виждал някого да изплаква толкова много сълзи. Най-накрая, в началото на лятото на 1990-а, Кели реши, че вече достатъчно е плакала и ме напусна, като взе и Руби със себе си.
Това беше поредната ужасяваща бъркотия. И щом успях да сътворя ужасяваща бъркотия от връзката с човек, който е толкова искрен като Кели, тогава изводът стана напълно ясен, дори и за мен. Не ми беше писано да съм с някого за дълго време. Аз бях ерген и винаги щях да бъда. По този начин бе по-безопасно за всички.
* * *
Няколко седмици, след като Кели си тръгна, Арнолд получи обаждане от „Пепси“, които го попитаха дали бих се заинтересувал от участие в реклама. Това не беше нещо, от което особено се интересувах, макар през годините да е имало множество предложения. Например една компания от Холандия силно искаше да подкрепя кондомите им. А и това беше по времето, когато хората едва успяваха да изрекат думата „кондом“. По никакъв начин не мога да си представя какво ли са си мислели, че би могло да произлезе от съвместната ни работа. Все пак ясно беше, че е хубаво някой да те покани, макар да отхвърлих офертата им.
Също така отхвърлих офертата на хората от „Кадбъри“, които искаха да рекламирам шоколад във Великобритания. А в САЩ от „Памперс“ ми предложиха приятната сума от 2 милиона долара да използват част от Forever Young в реклама на памперси - тази оферта я приех. Но те не поискаха да се появявам в рекламата. Вместо това използваха снимки на сладки животни, което си беше по-умното решение. Аз изглеждам ужасно в пелени.
Но предложението на „Пепси“ беше изкушаващо. Като за начало, нямаше да се налага да пея рекламна песничка, или да се опитвам да изговарям „Пепси“ с дълбоко чувство, или нещо също толкова срамно. Дори не трябваше да се вижда как пия продукта и изглеждам щастлив. Вместо това идеята беше да запиша подобаваща песен с Тина Търнър: It Takes Two - парчето на Марвин Гей и Тами Терел. После от „Пепси“ ще заснемат видео, в което двамата с Тина ще я изпеем, а части от видеото ще бъдат използвани в рекламата. И най-вероятно двамата с Тина ще се сдобием с хитов сингъл и ще можем да използваме неоря- заното видео като реклама.
Всичко това от страна „Пепси“ звучеше много убеждаващо - макар най-убедителната част от предложението да беше, че видеото ще се заснеме на избрана от нас локация. Явно те бяха решили, че ще кажа Бърбанк или може би, по-малко вероятно, Анахайм - някое място близко до офиса им. Всъщност, разговорите с мениджъра ми се провеждаха по следния начин: