Реших да и предложа брак. Това беше очевидното решение. То още от самото начало си е било очевидно само дето аз бях прекалено глупав, за да го забележа. Но за да сработи това, тогава щеше да се наложи да я спечеля обратно. Трябваше да направя някакъв огромен романтичен жест - нещо, което ще и се стори очарователно и неустоимо; нещо, което да напомни на Кели защо ме харесваше в самото начало и отново да го стори.
Някой ми каза, че в неделята през уикенда на Деня на труда, Кели ще ходи с новото си гадже на разходка с лодка до остров Каталина до калифорнийското крайбрежие. В съзнанието ми се роди план. Знаех от собствените си ходения до острова, че малки самолети с рекламни банери, развяващи се зад тях, често прелитаха над плажовете. Ами ако Кели погледне от палубата на плавателния съд и види предложението ми за брак в небето? Може ли нещо да е по-сладко и романтично от това?
Намерих номера на една компания, която да организира самолет с банер през ранния неделен следобед, като пресметнах, че това ще е най-доброто време за улавяне на вниманието на Кели. Казах им, че искам на банера да пише: „Кели - ще се омъжиш ли за мен? РС“. Това щеше да свърши работа, нали така?
Чувствайки се доста по-щастлив, след като задействах този план, аз се върнах към седмичните си задължения, в които имаше вечерно излизане със Силвестър Сталоун, когото в последствие щях да опозная добре и с когото, между другото, без малко да си партнирам на големия екран. (Бях помолен да се снимам във филма за футбол „Бягство към победата“, но аз бях на турне и нямаше как да го направя. Само колко щеше да се промени историята на киното.) Както си спомням, през онази неделя, със Слай се срещнахме за вечеря, а после отидохме до един нощен клуб в Ел Ей, който се казваше „Роксбъри“.
И в този клуб мярнах една жена, чието лице познавах много добре. И не можех да повярвам, че тя беше там, понеже се бях взирал в това лице, откакто го бях зърнал за първи път в една телевизионна реклама. А сега това видение от телевизионния екран бе станало реалност. Трябваше да и се представя. А после трябваше да събера малка групичка от хора, които да ми дойдат на гости, за да мога да поканя и нея, заедно с нейната приятелка и да успеем да си поговорим нормално.
Тя наистина дойде, ние си поговорихме и когато двете с нейната приятелка се прибраха у дома си в края на вечерта, на мен ми стана абсолютно ясно, че това е жената, на която искам да посветя останалата част от живота си.
Любов от пръв поглед? Не знам. Любов в края на първата вечер? Определено.
На следващата сутрин се събудих, трептящ от вълнение. По средата на еуфорията от всичко това, изминаха поне десетина минути, преди да се сетя, с ледено чувство, което внезапно премина през бъбреците ми, че бях уредил въздушно предложение за брак за следобеда.
Никакъв проблем. Ще го откажа. Обадих се на рекламната фирма. Телефонът звъня и звъня. Затворих, после опитах отново. Същата работа. Нямаше никого. Беше неделя. През уикенда на Деня на труда. Всички си бяха вдигнали чукалата.
Стана неудобно. Бях наел самолет с банер, на който да пише „Омъжи се за мен“. Нямаше как да наема втори самолет с банер, на който да пише: „Извинявай - не обръщай внимание на това. РС“. Какво ще правя? Да се моля за ураган? Да отида там с някое корабче и да сваля проклетия самолет с пушка?
Не. Онова, което ще направя, е да изкарам неделята, потръпвайки от очакване и със стиснати палци.
Какво да ви кажа? Дойде неделята, моето голямо, абсурдно и обречено предложение за брак полетя, запърпори из небето и се приземи, без въобще да е забелязано от човека, за когото беше предназначено. Наистина има Господ.
И това беше добре дошло за Кели, за която вече може би вече бе станало ясно, че заслужава някой много по-добър от мен.
ОТКЛОНЕНИЕ
Кратко отклонение, в което нашият герой, наред с други неща, открадва една кола, изживява любовна връзка с една кабаретна изпълнителка и се сбива в бар, но разбира за тези неща по-късно.
Прочутите вече думи на Кели Емберг: „Кой мислиш, че си ти - Род Стюарт?“.
Да, това си мисля и продължавам да го правя. Но аз не съм единственият. Оказва се, че ужасно много хора се мислят за мен. Или, ако не си го мислят наистина, те са щастливи от това, че се представят за мен. Ще се изненадате от някои от местата, на които съм се озовавал.