Но дори и докато оформях този неправдоподобен план, една част от мен бе достатъчно здравомислеща, за да разбере следното: ако си бил певец в рокендрол банда, след това има много малко неща, които би могъл да правиш, носещи същото задоволство. Певец в рокендрол група, според мен, е честно казано най-добрата работа на света. Всичко след това ще е падение - дори и да се окажеше, че наистина съм много добър ландшафтен градинар.
Когато шестият месец измина, нещо щракна в съзнанието ми и аз промених тактиката. Чаках гласът ми да дойде, а не отивах на среща с него. Ами ако се опитам да го накарам да се появи насила? А ако го прецакам завинаги през това време, тогава каква ще е разликата от сега?
Свързах се с един човек на име Нейт Ламб. Той беше солист в хора на синагогата и за него ми казаха, че знае абсолютно всичко за гласовете и за тяхното излекуване. Нейт дойде и ми демонстрира няколко вокални упражнения: той на пианото, аз седях до него, чувствах се смутен и притеснен. Това си беше като всекидневна тренировка за гласа - която все още правя и до днес. Той ме накара да пея гами, да пея в бърза последователност, да пея арпежи. Накара ме да издавам свиркащи звуци и да тананикам. Той беше решителен, търпелив и уверен. Той беше точно това, от което имах нужда. Ден след ден, Нейт идваше и ден след ние правехме едно и също нещо. На този човек дължа ужасно много.
После пристъпих към втората част от моя план. Втората част беше да се обадя на момчетата от групата, да ги извикам у дома, да ги настаня в гаража с инструментите и след това просто да пея. А ако гласът го няма, което със сигурност щеше да се случи, аз щях да правя същото на следващия ден, и на следващия ден, и отново на следващия ден, докато най-накрая се върне както трябва, или пък въобще не се завърне - каквото и да се случи.
И така групата се събра - Чък Кентис, клавишният музикант; Кар- майн Рохас на баса; китаристът Пол Уорън; Дейв Палмър на барабаните - и решихме, че Maggie May ще е добра за начало, колкото всяка друга песен. Успях да изпея първия стих и после гласът ми напълно изчезна. Но това нямаше значение. На следващия ден се събрахме отново. Този път успях да изпея няколко стиха, после гласът ми отново замлъкна.
Но на следващия ден, стигнах до половин куплет. А малко след това - два куплета.
И по този начин, след около една седмица, се появи цяла песен, после две песни - в последствие и половин репертоар, а след това, най-накрая, песните за цял концерт. Търпението и вярата, показани от тези музиканти и мои близки приятели през този период, бяха невероятни. А и гърлото вече не ме болеше много след това, гласът ми си запазваше силата до края и знаех, че това невероятно облекчение, което чувствах можеше да бъде използвано тук и... ами, както Ани каза на медицинската сестра, дори да запея професионално.
Направихме изявление, че е било извършено премахване на доброкачествен възел на гласните връзки, една обичайна операционна процедура сред певците. Но в последствие истината излезе наяве и някои вестници започнаха да пишат статии със заглавия „Род се бори с рака“.
Разбира се, че нямаше никаква борба; никаква битка, никакво храбро сражение. Сигурно можех да се престоря, че има нещо такова, но това щеше да е обида към хората, които са наистина болни, които наистина се борят, бият и сражават. В моя случай имах рак, а след два дни вече го нямаше.
Следователно не се чувствам удобно да правя големи изводи за моя тъй наречен „сблъсък със смъртта“, или да се възприемам като „надделял над рака“, както и да твърдя, че завинаги съм се променил заради него. Тези неща винаги са ми се стрували твърде изкусни.
Обаче е вярно, че не можеш да си представиш да загубиш нещо, преди да си разбрал колко много то означава за теб - както и без да си разбрал какъв голям късмет си имал изобщо. Рокендролът е пълен с певци, които са имали късмет и са започнали да губят всичко заради тежката работа. Естествено, че работата е много тежка, но онова, с което се занимаваш и което се опитваш да усъвършенстваш, е твоят изначален късмет, този повратен щастлив момент, означаващ, че кога- то си отвориш устата, от нея излиза един определен звук, а не какъвто и да е друг звук, и този звук продава повече от 200 милиона албума, носи ти слава по целия свят и ти осигурява един живот, по-прекрасен, отколкото някой би могъл да си представи.
В тези обстоятелства, да бъдеш носител на още един повратен щастлив момент, означава, че ако си имал рак на щитовидната жлеза, бил е премахнат до няколко дена и си успял да продължиш... ами, късметлия, късметлия си. Шибан късметлия.