ГЛАВА 18
Пени.
Когато Рейчъл си тръгна, последното нещо, което исках да направя, е да се влюбя до полуда във високо и русо момиче, което още няма тридесет години. Знаех докъде би довело това човек на моите години, а това място не беше особено приятно.
След осем месеца аз вече се бях влюбил до полуда във високо и русо момиче, което още нямаше тридесет години.
Но този път исках да съм сигурен. Последния път, когато си мислех, че съм сигурен, се оказа, че напълно съм сбъркал и наистина не исках това да ми се случва отново. Трябваше да се движа с бавни стъпки - ако се предположи, че бих могъл да го сторя, понеже стремителната ми романтична история твърдеше, че не е много по силите ми. И така, аз попаднах на нещо, към което, изглежда, че бях доста алергичен по време на различните ми любовни припряности през годините: едно продължително ухажване.
През пролетта на 1999-а, четири месеца, след като Рейчъл ме напусна, както и след провалената терапия и бързото отказване от йогата, страданието от нашата раздяла започна да изчезва. Мрачното настроение се изчистваше и аз отново започнах да излизам по срещи. Излязох с Трейси Туид, канадската манекенка и актриса, което беше една от най-забавните жени, които някога съм срещал. Имах някои много хубави срещи с Кимбърли Конрад, която наскоро се беше разделила с Хю Хефнър. Излизах известно време и с американската манекенка Каприс Бурет. Бедната Каприс стана жертва на продължителна кампания за изгонването и, дело на някои от децата ми, които, изглежда, че не я харесваха и хвърляха питомни мишки в скута и, поставяха снимки на бившата ми жена навсякъде из къщата, когато разбираха, че ще идва. На тази връзка не и беше писано.
Всички тези авантюри бяха много забавни, жените бяха големи красавици и към тях съм запазил само уважение. Но нито една от тях не ми изглеждаше правилната по това време. Търсех човек, когото да обичам и да си изживея живота с него.
От време на време през тези месеци, усещах, че се замислям за една красива и специална жена, която бях срещнал за съвсем кратко време миналия декември в Лондон. Дълбоко наранен от края на брака ми, пиех с приятели в хотел „Дорчестър“, когато едно русо момиче на над двадесет години се приближи и помоли за автограф. Тя беше придумана от своите приятелки да направи това, за да видят дали и стига смелостта, и те се хилеха в края на помещението.
Нейното име беше Пени Ланкастър. Тя беше на двадесет и седем години. И да, тя беше висока блондинка с убийствена фигура - по- късно разбрах, че е модел на бельо - но другото, което ме привлече, беше топлината, която излъчваше и добротата в лицето и. Попитах я с какво се занимава и тя ми каза, че е модел, както и че учи фотография в „Баркинг Колидж“ в Есекс. Попитах я дали ще и бъде от полза, ако снима някой от моите концерти и тя, изглежда, че се заинтересува. Казах и, че ако дойде събота вечер в „Ърлс Корт“, аз ще се погрижа да получи пропуск и ще може да си снима колкото си иска.
Тя дойде на концерта, направи няколко снимки, но аз не се срещнах с нея преди или след това. Кармайн Рохас, басистът в групата ми, отиде да я попита дали всичко е наред и аз разбрах, че тя му е дала телефонния си номер. От време на време през следващите няколко месеца аз питах Кармайн дали ще ми го даде. Но той винаги се смееше и казваше:
- О, не, тя е твърде добра за теб, приятел.
Най-накрая отстъпи и в началото на август 1999, почти осем месеца след първата ни среща, когато се бях върнал в Англия за малко, аз и се обадих.
- В града съм. Защо да не се видим на вечеря заедно с някои мои приятели? - казах аз. - Да, и донеси и снимките - добавих после.
Срещнахме се в „Нийлс“, един малък ресторант в Лутън, не много далеч от „Дървената къща“. Пени, която вече беше на двадесет и осем, се появи в панталон от изкуствена кожа - доста груб, но без никакви ръбове - блуза, скриваща каквото и да било деколте, и яке, покриващо ръцете и раменете и. Веднага бях поразен от свежото и лице и момичешкия и вид. Бях поканил приятелите ми Алън „Големия Ал“ Сюъл и жена му Деби. Мисля, че Пени с притеснение очакваше да види хора от музикалната индустрия и изпита невероятно облекчение, когато видя, че на масата има една двойка, която е толкова ободряваща, земна и забавна. Това и помогна да се успокои.
В началото на вечерта попитах Пени дали мога да видя снимките, които беше направила през декември и тя ми подаде една купчина. Те не бяха най-добрите концертни снимки, които бях виждал. Пени бе предположила, че ще се намира на мястото, отредено за фотографите, точно пред сцената. Но хората от екипа я бяха поставили до смесителния пулт в средата на залата, откъдето тя беше принудена да прави снимки на група малки човешки фигури, клатещи се неясно в далечината. Изглежда, че в тъмната стаичка е имало доста увеличения и изрязвания след това.