- Откъде научихте тези стъпки?
А тя отговорила:
- От татко.
По време на същия концерт, отново погледнах надолу - този път по време на The Way You Look Tonight - и видях, че сега Пени се поклаща с принц Уилям, който помоли, и получи разрешението и, да я „завърти“ силно накрая.
За Пени беше голямо облекчение да бъде поканена отново от кралски особи след онова, което се бе случило две години преди това. Аз пеех на един специален повод в замъка „Уиндзор“ в чест на покровителите на благотворителната организация „Тръстът на принца“, за която и двамата с Пени сме посланици, а тя беше седнала до принц Чарлз по време на вечерята. Когато сервитьорите се появиха близо до Пени с основното блюдо върху подноси, принц Чарлз тъкмо разказваше виц и бе стигнал до средата. Докато си сервираше, Пени продължаваше да гледа принца, както вярваше, че се изисква от протокола, обаче не уцели чинията си и изпусна част от месото върху покривката между тях. Принцът просто каза:
- О, не се притеснявай, аз правя това постоянно.
После небрежно покри петното със салфетката си. Какъв човек!
Както и да е, това е едно от нещата, които заобичах в прелестната си съпруга - не знаеш какво точно ще направи в следващия момент, или кога онзи намек за пакости ще блесне в погледа и - непослушното, комбинирано с приятното. По време на турне в Австралия преди осем години, ние се връщахме в хотела през един наистина горещ ден, леко замаяни след обиколка на няколко винарни и внезапно пред нас изникна поразителна гледка на безкрайни полета с кръгли бали сено, нахвърляни навсякъде. Това вдъхнови Пени да скочи от колата, да прескочи оградата и да започне да тича, като постепенно сваляше дрехите си, стигайки до бельото, преди да се покатери на една далечна бала на хоризонта, а после се обърна и помаха. Това ме накара и аз също да изляза от колата и да побягна към нея, крещейки диво, после се покатерих на балата и ние се прегърнахме. По това време две или три коли вече бяха спрели зад нашата и се наложи шофьорът да ни повика обратно. Ние побягнахме, събрахме дрехите на Пени и се хвърлихме на задната седалка, смеейки се като идиоти.
Обаче по време на първите си нервни срещи, аз постоянно я уверявах, че няма никакъв проблем, ако говори повече. В самото начало на връзката ни изкарахме една вечер в къщата на Рони Ууд в Уимбълдън. Уди е приятел с Джими Уайт, играчът на снукър, който едно време е бил голяма работа в тази игра, както и голям хаймана. По някое време Уайт каза:
- Имам нужда от доброволец за един техничен номер.
Пени, вероятно, мислейки, че моментът е добър да излезе от черупката си и да покаже, че не е задръстена, каза:
- Аз ще го направя.
За този номер тя трябваше да легне по гръб върху масата на Уди, с глава на зеления плат и стойка за голф топка между зъбите. Уайт сложи червената топка върху стойката и каза, че от другия край на масата ще направи параболичен удар с бялата топка, която ще удари червената от стойката и ще я запрати в левия джоб до главата на Пени.
Гледах всичко това и си помислих: „По-добре не бъркай, приятел“.
Прас! Бялата топка литна от щеката на Уайт, пропусна червената топка и се удари в челюстта на Пени. От звука, който се чу, помислих, че има счупени зъби, макар да имаше само натъртване. Уайт започна силно да се извинява, но аз бях бесен.
- Тръгваме си - казах аз.
Това и направихме, гневни на всички.
Привързаността ни един към друг нарасна след няколко романтични пътувания в чужбина. Още от самото начало заведох Пени на почивка в Бахамите, заедно с осмина мои стари приятели - имаше опасност да се подразни и отчужди, но тя веднага се вписа между нас. За да я изненадам при пристигането и, бях закупил цял гардероб с дрехи „Долче&Габана“, които я очакваха в стаята за гости. Оказа се проблемно да открия обувки с точния размер, но аз го разреших по идеален начин: като ги пробвах на своите крака. Ако на мен ми стискаха леко, знаех, че ще са точно като за нея. И се оказах прав.
Също така тръгнахме на разходка през Прованс, в южна Франция, с моето „Ламборджини“ кабрио, само двамата - пътуване, което щяхме да повторим няколко пъти през следващите години и което ни накара постоянно да търсим някое местенце там, където да ходим всеки път. Пени беше тази, която летя няколко пъти до Франция и това се превърна в четиригодишно търсене на имот, а накрая успя да намери перфектната къща в хълмовете над Ница, която е наша собственост и я обичаме до днес.
Своевременно аз се прибрах в Америка и от време на време канех Пени за кратки почивки, които да прекараме заедно. Между тях говорехме по телефона почти без прекъсване, споделяхме си съкровените мисли и разговаряхме за всички и всичко. Тя завършваше фотографските си курсове в „Баркинг Колидж“. Казвах на хората: