Вторият албум на „Джеф Бек Груп“, Beck-Ola (трябва да сте чували за компанията за джубокс машини Rock-Ola, за да схванете каламбура), бе издаден месец преди това. Този път, той бе записан в течение на шест спокойни дни, но все още се влачехме след развитието на събитията на музикалната сцена, като вкарахме в новата плоча кавъри (не един, а два кавъра на Елвис Пресли, по дяволите: All Shook Up и по-горе споменатата Jailhouse Rock). Двамата с Уди, заедно с Джеф, написахме песен, наречена Spanish Boots, за която аз написах текста - множество небивалици за манастири, гоблени и за обуване на ботуши. И сега се присвивам като се сетя за нея. Най-вече си спомням записите заради серия от разправии между Мики Мост, който бе продуцент, и все по-мрачния и несклонен да работи Джеф.
Въпреки това, дори този леко разочароващ втори албум стигна до номер петнайсет в класацията за албуми на „Билборд“. Но по някакъв начин, въпреки постоянните турнета и записи, парите продължиха да са изключително малко. Членовете на бандата бяха третирани много лошо от мениджърите на Бек: Мост и Питър Грант, който по-късно щеше да менажира „Лед Цепелин“, и счетоводителя, който се казваше Дерек Ниб, притежаващ точното име за един драскач, като се замисля за това. Двамата с Рони отивахме до офиса на Ниб в Лондон, за да си вземем хонорарите, пристигахме в десет сутринта и той понякога ни караше да чакаме чак до следобеда, преди да ни плати - просто за кеф, доколкото ми ставаше ясно. Двамата винаги замисляхме черни планове за отмъщение срещу Ниб в офиса му, но никога не ги изпълнихме.
Джеф беше звездата, затова когато се намирахме в Ню Йорк, той отсядаше в „Уолдорф Астория“ на луксозния „Парк Авеню“, докато аз и Уди бяхме настанявани в малко отдалечения в града и много по- евтиния хотел „Горам“. Но това си беше окей. Хотелът си беше рокен- дрол свърталище по това време и винаги се засичахме с някоя банда: „Крийм“, „Слай Енд Дъ Фемили Стоун“, „Тен Иърс Афтър“. Джанис Джоплин, която по никакъв начин не беше срамежлива или прикрита жена, винаги ни преследваше с Рони из хотела, опитвайки се да преспи с някого от нас, обаче никога не успя. Ние бяхме ужасени от нея и се криехме зад големите саксии в лобито, докато отминеше.
Шест години по-късно, през 1974-а, когато бяхме на турне с „Фей- сис“, двамата с Рони отидохме до хотел „Горам“, за да го видим. По това време ние бяхме отседнали в много по-луксозната обстановка на „Плаза“, но решихме да се отбием и да хвърлим един поглед на старото място. И само на майтап Рони попита на рецепцията дали няма някаква поща за нас. И ние започнахме да се подхилкваме, докато служителят се отдалечаваше... а после се върна с пощенска картичка, изпратена до мен в хотела преди шест години, от тогавашната ми приятелка Сара Троуп. Забележително.
Американските момичета, които срещах по време на първите ми пътувания до Америка - онези, които идваха на концертите и след това идваха при нас зад сцената - ме поразиха като много по-приятелски настроени, по-открити и доста по-жизнерадостни от момичетата в Англия, но от това не следваше, че бяха по-склони за секс. Те искаха да бъдат ухажвани и убеждавани, а за това май помагаше английския акцент. Проблемът беше, че бюджетът за тези турнета с Бек често стигаше само за една двойна стая за мен и Рони, което си беше доста ограничаващо, ако трябваше да се забавлява женска компания. Но ние си бяхме достатъчно находчиви, за да не позволяваме на това да ни пречи. Създадохме си известно уединение, издигайки стена между двете легла с куфари и всякакви дребни хотелски мебели, като тоалетни масички, столове или дрешници, превръщайки стаята в специално пригоден апартамент, или стая за секс с отделни отделения.
Но тогава, в тъмното, зад стената, занимавайки се с пипкавата дейност, момчешкият ген се задействаше и Уди правеше някакъв глупав звук, а аз правех дори още по-глупав, и се стигаше до война на глупавите звуци, ескалираше бързо, някой от двамата събаряше бариерата и затрупваше другата двойка под купчина куфари и столове. Предполагам, че компанията ни за вечерта не намираше това за особено забавно, тъй както ние му се радвахме. Честно казано, през онези дни това някоя фенка да се навърта около мен или Уди, значеше тя да има търпението на светец. Двамата се забавлявахме много повече заедно, отколкото с момичетата.