Знаех, че не мога да съм конкурент на Елтън в тази сфера, но в музиката се получи за известно време истинско съперничество. Ние му се радвахме и се шегувахме с това, но то наистина избуя от едно зрънце искрено съревнование - всеки искаше да размине другия по продажби и успех. И все още е така: двамата извадихме нови албуми по едно и също време през 2011 г. и имаше доста ядосване (от моя страна), и злорадстване (от негова), за това, че албумът на Елтън стигна до трето място в класациите, а моят до номер четири. (Мое е твърдението - без да е подкрепено от никакво статистическо доказателство досега - че няколко хиляди продадени копия по някакъв начин бяха открити „някъде“.) Също така и двамата имаме договори със „Сизър Палас“ в Лас Вегас, и отново има леки спорове за това кой продава повече билети. (Отговорът: аз, каквото и да казва Елтън на публиката си от сцената.)
От време на време това съперничество караше Елтън да организира някои много готини номера. През 1985-а бях поръчал да бъдат вързани огромни футболни топки, с размери на цепелини, над „Ърлс Корт“, за да ознаменуват факта, че ще имам концерти там. Елтън нае снайперист, който да ги свали с въздушна пушка. Или както се случи с банера, който бях сложил на същото място за турнето ми „Блондините се забавляват повече“, а той разпъна друг на отсрещната сграда, на който пишеше „Но брюнетите печелят повече пари“.
Съревнователният дух достигна до голяма височина една вечер в парижки хотел, когато двамата успяхме да водим подгряван от кокаин разговор до десет на другата сутрин. Единствената тема на този величествен дебат: кой от двама ни има повече пари в банковата си сметка. Хората, които бяха с нас, се оттеглиха в стаите си и после дойдоха за закуска, само за да ни намерят потънали в същия разговор. Резултат от дискусията: неокончателен, каквито (предупреждение към децата) са повечето разговори, поддържани с кокаин.
Обаче на земята няма по-щедър човек от Елтън - невероятно е щедър. Имам часовници, които той ми е подарявал за рождените дни: луксозни, обилно инкрустирани със скъпоценни камъни и гравирани с надпис „От Елт“. Той подари на първата ми съпруга Алана, с която си останаха добри приятели, след като се разделихме с нея, пиано „Стей- нуей“. Те въобще не са евтини.
А се случи и Коледата, за която дълго и дълбоко обмислях какъв подарък точно да му подаря. Това винаги ми е било трудно: какво да вземеш за един човек, който си е купил всичко? Най-накрая, след оби- каляне на магазините, най-накрая ми светна: поръчков портативен хладилник. Брилянтно. Включваш го, натискаш бутон, вратата се отваря автоматично, вътре светва и една бутилка се подава, обвита в пара. Изглеждаше ми, че ще се получи желаното ахване. А и ми струва 300 паунда, което според мен си беше достатъчно.
Подаръкът, който Елтън ми даде през същата година: Рембранд.
Картината „Поклонението на овчарите“.
Великият Рембранд! Почувствах се доста дребен - макар и не толкова малък, колкото Елтън искаше да се почувствам, когато след време язвително нарече подаръка ми „кофа за лед“. Той не беше кофа за лед. Това беше поръчков портативен хладилник.
Както и да е, за петдесетия му рожден ден през 1997-а се справих по-добре. Купих му цял сешоар със седалка, като онези, които сте виждали в женските фризьорски салони. Две години по-късно, той почете брака ми с ваучер за 10 паунда за магазин „Бутс“. На картичката беше написал: „Купи си нещо хубаво за къщата“.
Ние пътувахме заедно, или се търсехме един друг, ако бяхме някъде в чужбина. Бандата „Куин“ взе под наем къща в „Бел Еър“, Лос Анджелис, за известно време и двамата с Елтън изкарахме една дълга вечер с Фреди Меркюри, сладък и забавен мъж, когото наистина обожавах, обсъждайки възможността тримата да сформираме една супергрупа. Името, което измислихме, беше „Нос, зъби и коса“, във връзка с най-видните физически особености на трима ни. Основната идея беше да свирим облечени като „Бевърли Систърс“. Но този проект не успя да се реализира, което си е голяма и вечна загуба за съвременната музика.
През 1985-а двамата с Елтън отидохме на кратка почивка в Африка, на сафари сред дивата природа, движейки се из пущинаците, за да видим „голямата петорка“: слона, носорога, бивола, лъва и леопарда. Най-доброто време за това, са най-ранните часове на утрото, което за мен никога не е било удобно време. Но Елтън отново се изяви, блъскайки по плата на платката:
- Хайде, скъпа.
Пътувахме заедно в един лендроувър и се самообявихме за „аколози“: експерти по определянето на някое животно по неговите фъшкии. Вечерта, обратно в лагера, бяхме облечени величествено с папийонки и тъмни сака за вечеря около огъня.