Това напрежение навлезе във връзката ни и започна да я разрушава. Насладата и за двама ни започна да се губи. Между нас се намести огромен океан и на връзката ни трябваше да и бъде сложен край, но нито един от двамата не можеше да го стори. През 1974-а ние вече спорехме все по-често - и все по-често тези спорове завършваха с излизането на Ди от стаята, ядосана и изнервена, и отиването при родителите и. След това се разкайвах и исках да се върне, но - тъй като винаги силно се страхувах от конфронтации - карах приятеля ми от времето ми в „Джеф Бек Груп“ Мики Уолър, да и се обади и да каже: „Ако Род се обади, ще искаш ли да говориш с него?“. И ако се окажеше, че бурята е отминала, аз веднага грабвах слушалката и смирено я молех да се видим за обяд в пъба в Хай Уикъмб, а след това я умолявах да се върне. И кръговратът започна отново.
По време на едно от тези разделяния - този път това беше шест- седмично - аз отидох на церемонията по връчването на едни футболни награди и се започнах с актрисата Джоана Лъмли. Това се случи, преди да беше станала известна с телевизионния сериал „Новите отмъстите- ли“ - и ако някой иска да я добави към „дългия списък с блондинки“, с който моето име се асоциира, нека да допълня за протокола, че през този период тя беше чернокоса.
Тя също така беше високообразована, а и в същото време доста елегантна: помня, че един път тя спомена „семейните гоблени“ и аз се зачудих дали има предвид килимите, докато накрая ми светна, че говори за друго. Следователно тя не беше жена, която бихте си представили, че е съгласна да се върти около някого, за когото се говори, че е рокендрол палавник. Но аз винаги съм си падал по предизвикателствата, а и явно между нас прехвърчаха малко искри; а ако нещата тръгнеха да се получават, аз винаги бях готов да пусна една реплика, за която мислех, че е много вървежна: „Искаш ли да дойдеш с мен и да прекараш уикенда в Испания на яхтата ми?“.
Това беше истина, притежавах яхта: тя беше страхотна и голяма, двадесет и два метра, построена в Холандия, с метален корпус, която кръстих: „Весел смутител“. Отначало беше закотвена на Тем- за в Ричмънд и аз реших, че най-хубавото, което мога да направя за първото и пътуване, е да разходя мама по реката една неделя. Попитах Кирил, моя шофьор, дали би могъл да управлява яхта.
- Разбира се, че мога - каза той. - Аз служих във флота.
Ние се качихме и плавно се понесохме по реката под изключително компетентното управление на Кирил, а и има ли по-добър начин за прекарване на топлия следобед, с майка ми, носейки се по водата, с чаша вино.
- Окей, Кирил - казах аз. - Предлагам вече да обърнем и да се върнем обратно.
Яхтата беше дълга, а на това място реката беше по-тясна, но Кирил бе ветеран и той професионално завъртя носа на яхтата на деветдесет градуса. После даде назад и тогава се чу ужасяващ стържещ звук и шум от цепещо се дърво, докато задната част на моя дворец за забавления удари цяла флотилия от красиво боядисани гребни лодки, закотвени до брега.
След това приключение реших, че най-доброто място за яхтата е Испания и аз се разпоредих да бъде транспортирана до Пуерто Ба- нус в Испания. Там един надежден шотландски пич, който живееше в града, бе нает да се грижи за нея в мое отсъствие и да я подготви за плаване, когато се наложи - например за всеки уикенд, през който бих могъл да отида там и да се опитам да впечатля Джоана Лъмли.
Една кола ни закара до пристанището, където, облечен в леки дрехи от лен за уикенд по вода, аз съпроводих моята компаньонка през последните метри до очакващия ни плавателен съд и посочих към него, застанал сред многото други лъскави и скъпи яхти, завързани за пристана. И накрая вече се намирахме до него, а след това моята компаньонка за първи път се качи на борда.
Изглеждаше все едно човек беше взел контейнера за боклук на някой ресторант го беше обърнал върху палубата. Яхтата бе потънала в най-различни останки от храни и боклуци. Всяка повърхност беше замърсена. Довереният ми шотландски пазач на яхтата спеше в един хамак до купчина от празни бирени кенове. Петима негови приятели се бяха натръшкали по палубата и също спяха под слънцето.
Започнах да будя грижещия се за яхтата ми с крещене и с изричането на цял поток от имена, като пълният им списък вече се е изгубил в мъглите на времето, макар да се сещам едното от тях да беше „чекиджия“. После бързо преведох компаньонката ми през пристанището и се настанихме в хотел. За щастие, тя прие всичко това за забавно, макар връзката ни да приключи скоро след това.
Взаимоотношенията ми с Ди достигнаха до най-тежката си криза на мястото, където бяха започнали: в Лос Анджелис, по време на турне с „Фейсис“. Годината беше 1975-а. Ди пристигна със самолет от Лондон, за да се срещнем през този следобед и тя беше изморена и каза, че ще си ляга. Аз и споделих, че имам една среща, а това си беше истина. Онова, което не споменах беше това, че срещата е в нощния клуб „Трубадур“ с Брит Екланд.