Следва ужасният момент: по средата на вечерта Ди решава, че се чувства по-добре и излиза, за да си намери някаква компания. Следващото нещо, което виждам, е как тя прекрачва прага на клуба с невинно и очакващо изражение на лицето, което изведнъж се сменя с това на невероятна болка.
Нямаше голям скандал. Ди се обърна, излезе от клуба, отлетя обратно в Лондон и се изнесе от „Кранборн Корт“, този път завинаги.
Това беше правилното решение и за двама ни. Но само по какъв начин се случи това. Пример за това точно да не оставяте обичния си човек.
ГЛАВА 11
В която нашият герой напуска Великобритания и отива в Лос Анджелис под фалшив предлог, заживява с момиче на Бонд, което си е хубаво нещо, докато спре да бъде хубаво. За борбата му да заживее в държава, която не разбира футбола особено. И в която още страхотни албуми биват записани, които все още можете да си купите, ако още не сте го сторили.
Брит Екланд разшири виждането ми за ужасно много неща. Бяхме заедно за малко повече от две години и през цялото време бяхме силно притиснати един в друг. В края стана доста мрачно - мисля, че може да се предположи, след като тя се опита да ме съди за 12,5 милиона долара. Но тези неща се случват и както се казваше в старата пословица: „Ако не си на панаира, няма как да спечелиш балон“. Все още възприемам тази връзка като прекрасна любовна афера и обучение, което имах късмет да получа.
Брит дойде на концерт на „Фейсис“ във „Форум“ в Лос Анджелис през февруари 1975-а. Една година преди това тя бе постигнала своето култово участие като момиче на Джеймс Бонд в „Мъжът със златния пистолет“ и всички смятаха, че е една от най-красивите жени в света. Тя не е от хората, които бихте си представили, че ще почукат на гримьорната на една рок група, обаче по време на някои от последните концерти на „Фейсис“ зад кулисите ставаше доста звездно. Стийв Маккуин дойде да ни види, когато направихме концерт в „Холивуд Боул“. Както и Дъстин Хофман, който се оказа, че е голям фен на бандата. При случая с Брит, нейната приятелка Джоан Колинс я беше довела. Джоан Колинс бе женена за Рон Кас, изпълнителен продуцент в „Уорнър Брос“, лейбъла на „Фейсис“, и така се получи връзката. После Рон и Джоан бяха домакини на вечеря, в доста по изискана обстановка, в ресторант „Луау“, в „Бевърли Хилс“. И там двамата с Брит седнахме един до друг и си поговорихме.
Тя беше на тридесет и две - две години по-голяма от мен, но как- то стана ясно веднага, с десетилетия по-голям житейски опит. Преди това беше женена за актьора Питър Селърс, а след това имаше връзка с Лу Адлер, който притежаваше звукозаписна компания и бе продуцирал великия албум на Каръл Кинг Tapestry. Брит имаше две деца: дъщеря и Виктория, от брака и със Селърс, и един син, Николай, от брака с Адлер. По това време Виктория беше на десет, а Николай на две. На връзката и с Адлер бе сложен край, когато той и признал за една изневяра. Както по-късно Брит написа в книгата, която публикува: „Род дойде в живота ми шест седмици, след като се разделих с Лу и аз отново се вдигнах към небесата като чайка, чиито намазнени от петрол криле бяха изчистени с препарат“.
Това в какво ме превръща? Предполагам в някакво веро. Наричали са ме и с по-лоши имена.
Разбира се, че ще попитате: „Но какво толкова видя в тази руса шведка, която е филмова звезда, навсякъде я разпознават като момиче на Бонд и има красиви устни?“. Естествено, че беше невероятно красива. Сред хората може би изглеждаше леко високомерна и префърцунена, но това се получаваше от смущение, дължащо се на вниманието, което винаги я заобикаляше. Насаме тя беше изключително искрена и реалистична личност - винаги запретваше ръкави в чуждите къщи, помагаше в готвенето, миеше след това. Всъщност тя си беше много добра домакиня. Хората, които не я познаваха, винаги се изненадваха, когато отвореше врата, надянала ръкавици за миене. Момчетата в групата я обичаха - тя им приготвяше пържени филийки, когато се отбиваха - а и моето семейство я обожаваше. Прекарахме Коледата на 1976-а в къщата на брат ми Дон в Кеймбриджшър, двамата с Брит трябваше да спим в единичното легло в стаята за гости, а дванайсет човека се настанихме на масата в трапезарията за коледната вечеря. Мама се обърка и я нарече „Ди“ веднъж или два пъти, но Брит въобще не се притесняваше от такива работи.