Ние много бързо станахме доста близки. През вечерта на първата ни вечеря, отидохме на купон в къщата на Шер, но бяхме толкова погълнати един от друг, че не разговаряхме с други хора. Мисля, че на следващия ден отново излязохме на вечеря, а по-късно през седмицата, се състоя срещата ни в „Трубадур“, където Ди влезе и ни видя. По това време вече знаех, че се влюбвам. Брит беше просто приказна, красавица без аналог, макар и да беше малко по-ниска от обичайния ми вкус. А и тя изглеждаше екзотична, и беше хиляда пъти по- култивирана от мен. Също така - трябва да призная и този аспект - тя беше известна, голяма, огромна звезда по онова време. Никога не бях излизал с известна жена. Имаше нещо вълнуващо във всичко това. Предполагам, че бях пленен от славата й.
В първоначалната страст на връзката ни, ние през голяма част от времето правехме секс в къщата на плажа в Малибу, която бе собственост на Лу Адлер. По време на наложителните разделяния, Брит ми изпращаше любовни бележки и писма в пакети, в които слагаше и бикините си. Казвам ви, имейла промени тези неща.
Макар че не бяхме разделени толкова често - не и в самото начало. През онова време, преди музикалните видео клипове и преди „Ем Ти Ви“, изкарвах доста време, пътувайки от държава в държава и от телевизионно студио в телевизионно студио, за да си рекламирам стоката. А Брит като цяло замрази кариерата си и идваше с мен по време на тези пътувания, от което те ставаха много по-забавни. Превърнахме ги в международни приключения.
Наричах я „Дрисла“, а тя мен „Мръсник“ - което си беше сладко, когато си го казвахме насаме, макар, както много аспекти от нашата връзка, това да стана обществено достояние и накара доста хора да скръцнат със зъби. А по време на едно интервю тя каза, че ние сме новите Ричард Бъртън и Елизабет Тейлър, и аз се свих и пожелах да умра, знаейки много добре, че никой няма въобще да се замисли дали тя се шегува.
Вестниците се нахвърлиха върху нас. Смесицата от британска рок звезда и шведска филмова актриса явно беше някаква рецепта за та- блоиден делириум. Не успяваха да се заситят. Но дори и това понякога бе доста вълнуващо за нас, особено когато измисляхме най-различни начини да ги изпързаляме. За да избегнем разпознаването ни, ние се настанявахме в хотели и ресторанти като г-н и г-жа Кокфорт. Идеята, че ние харесвахме вниманието и в известна степен го търсехме... ами, и в това има доза истина.
Когато отиде в Родезия, както се случи тогава, за да снима филм, тя ме подтикна да и напиша романтично писмо. Затова и изпратих телеграма, в която пишеше: „Уморих се да опъвам питона. Моля те, прибери се у дома. С обич, Мръсника“. Романтиката беше навсякъде тогава. Направихме едно пътешествие на борда на лайнера „Кралица Елизабет II“, нещо, което от много време желаех да направя, и по време на пътуването взехме с нас много костюми от 30-те години, които да обличаме. Имах и една сламена шапка, която Брит ми беше закупила от „Харолдс Плейс“, магазин за ретро дрехи в Бевърли Хилс. Това е шапката, която нося на обложката на албума A Night on the Town, но после съжалих, че го бях направил. Но ще стигнем и до това. Нека засега да кажа, че щях да изглеждам не толкова дървено, ако бях си сложил друг подарък, който ми беше дала Брит: килим от лъвска кожа, заедно с препарираната глава и всичките му изкуствени зъби. Поставихме го на пода в апартамента, който бяхме наели в „Бийчам Плейс“ в Лондон и след това постоянно се спъвахме в него.
Тя разбираше от картини и антики. Можеше да отгатва имената и да датира най-различни предмети. Мислех си, че и аз разбирам от картини и антики, гордеех се, че вече имам поглед над тези неща, но не беше така. Брит бе тази, която ме научи как да ги виждам. Тя ме запозна с лампи и вази от Емил Гале, тези прекрасни предмети „ар нуво“ от края на деветнадесети век, изработени от гравирано и изрисувано стъкло, които решихме да започнем да колекционираме. Отивахме до Париж на ловни експедиции за лампи, въоръжени с хиляди франкове в брой. Прекарвахме часове из френските пазари, пазарейки се с продавачите. Най-вече Брит се пазареше, понеже говореше много красив френски. Аз стоях на една страна и казвах полезни неща, като: „Искате колко? За тези пари мога да си купя нова“. Невинаги известността помагаше, когато искаш да ти намалят цената. Аз вдигах цената още докато прекрачвах прага на магазина. Най-доброто нещо, което можех да направя е да изляза и да изпратя някой да дойде по-късно.
Тя ме изложи на плодотворното въздействие на професионалния масаж, нещо, за което бях доста придирчив преди това, в един напълно британски стил. („Какво? Ще дадеш на непознат да докосва голото ти тяло - а и не правиш секс с него?“) А и нещо малко по-противоречиво - тя започна да слага грим по лицето ми. Доста голямо количество грим. Дебели и черни кръгове около очите. Приличах на абсолютна курва. Това не остана незабелязано от другите членове на „Фейсис“. Групата започна да поздравява Брит при появяването и с възгласа: „Ейвън идва!“.