От феновете на „Фейсис“ тя чу доста по-лоши неща, понеже те смятаха, че ме променя. Понеже появяването и съвпадна с предсмъртните гърчове на бандата и беше лесно тя да бъде определена като следващата Йоко Оно. Това беше абсолютно погрешно. Брит не направи нищо за разпадането на „Фейсис“. Самите ние много добре се бяхме погрижили за това и го вършехме много преди нейното появяване.
Аз дори леко се преработих по това време. Двойното проклятие на това да имам за гадже филмова звезда и последвалото ми емигриране в Лос Анджелис изглежда, че ядоса доста хора - не точно сред обществото, на което въобще не му дремеше, а в британската преса, която тръбеше на всеослушание, по един подигравателен начин, че „Род вече е станал цял Холивуд.“
Това ужасно много ме вбесяваше. През предишните четири години аз бях живял в едно имение в Уиндзор, с размерите на обществена библиотека, с цяла армада от автомобили в гаража и кухня, колкото баскетболно игрище, и никой не ми беше казал, че съм се откъснал от корените си. Затова реших, че цялата тази бомбардировка бе започнала заради чисти и дребнави предразсъдъци срещу Холивуд. Презирах това предположение. Само защото бях отишъл в Холивуд, това не значеше, че автоматично съм станал „цял Холивуд“.
И само защото носех много грим... и позирах със сламена шапка и с чаша шампанско...
Добре. Може да съм губил нишката от време на време през онези дни.
Но майната му: аз съм син на водопроводчик от северен Лондон, чийто живот не го беше белязал да живее в разкош под калифорнийското слънце до шведска филмова звезда и проклет да бъда, ако не се повеселя, и по-късно ще се притеснявам за това дали ще ми бъде простено, ако въобще някога го сторя.
През тази Коледа двамата с Брит отидохме на един купон в Бевър- ли Хилс, организиран от Къби Броколи, продуцентът на филмите за Джеймс Бонд. През този ден температурата беше около 27 градуса, но къщата и ливадата около нея бяха затрупани от изкуствен сняг, а дърветата бяха окичени с лампички и играчки. Изглеждаше ми невероятно, че въобще се намирам там, да не говорим за това, че държах за ръка една от най-красивите жени в света. Облеклото трябваше да е официално и аз си спомням, докато излизах от колата и вървях през тази изкуствена, но прекрасна обстановка, с Брит до мен, че чувствах как най-вероятно това е един от онези моменти в живота ми, при които ще е добра идея да се ощипя.
* * *
По това време вече живеех в Лос Анджелис. През април 1975-а, когато връзката ми с Брит тъкмо бе започнала, аз напуснах Англия и станах данъчен изгнаник. Това не се понрави особено на британската преса, която реши, че предавам родната си земя. И Елтън Джон не го прие много леко. Бяхме се събрали една вечер у тях и аз му казах, че мисля да напусна Англия, а той ме нарече предател и пусна „Тържествени и церемониални маршове“ на Елгар толкова силно, че да не можем да говорим.
Както и да е, ето го моето оправдание: точната данъчна ставка, от която се махах, беше 83 процента. Определено можете да прецените колко ме болеше толкова голямо количество от спечелените ми пари да бъде вземано всяка година. А и не бях само аз. Джо Кокър чакаше същия полет на „Хийтроу“, дестинацията му беше идентична, и Ерик Клептън щеше да хване следващия полет. В интерес на истината хора от всички сфери напускаха Великобритания и отиваха на места, където животът не беше толкова скъп. Нарекоха го „изтичане на мозъци“ - макар и да не се отнасяше за моя случай.
Обаче все още твърдя, че Били Гаф, моят мениджър, леко ме баламоса, за да се изместя. Най-малкото, бях доста объркан относно детайлите.
Гаф - който си беше ирландец и като начало много не му пукаше за Англия - отлетя предварително до Ел Ей и намери една къща с три спални на „Дохейни Драйв“. Идеята беше двамата с Тони Туун да отидем после там. Реших да пробвам няколко седмици и да видя какво ще се получи. И ако не ми се понрави, тогава няма значение. Винаги мога да се прибера обратно.
Може би трябваше да слушам малко по-внимателно. Когато пристигнах там и си оставих саковете в спалнята (разбира се, че получих най-голямата), Гаф ми обясни, че една година няма да мога да се върна в Англия. В последствие ще мога да се прибирам за няколко вечери на всяка фискална година, но не и докато не изтече дванадесет месечен срок, през който да не съм стъпвал там.