The Killing of George (Части I и II) присъства в албума и вероятно е най-амбициозната песен, която някога съм писал, в смисъл на изграждането на повествованието вътре, а и със сигурност е една от най-дългите. Текстът се раждаше по средата на нощите, а после ми се стори, че съм го писал цели дни. Налагаше се всяка нощ да ставам и да измислям още. Започнах да се чудя въобще дали пиша песен, или някакъв роман. Най-накрая усетих, че стигнах до края и песента стана точно с дължината на сингъл. В „Уорнър Брос“ имаше хора, които бяха толкова закостенели, че щяха да се изплашат от вероятността едно послание в подкрепа на гейовете да отчужди хетеросексуалните ми фенове. Майната им, помислих си аз. Това е една от песните, от които съм много горд. (И стана голям хит, така че никой не се отчужди.)
Имаше я и песента на Кат Стивънс The First Cut Is the Deepest, която всъщност беше останала от записите за Atlantic Crossing и аз изключително високо си я ценя през всичките години. А парчето Tonight’s the Night (Gonna Be Alright), историята на едно малко гру- бичко прелъстяване в доста невинни обстоятелства, бе отхвърлено от няколко радиостанции - отново без никакъв ущърб, гледано от комерсиалната му страна - и в което Брит говори доста вълнуващо на френски в края му. Тя беше нервна като малко котенце в студиото, но дребното количество кокаин помогна.
Том Дауд я боготвореше, между другото. Всички го правеха. Всички, освен мен.
* * *
Нов дом, нов лейбъл, нова музика; същият стар проблем с обвързването. Все още бях доста далеч от желанието да заживявам улегнал живот. Бях с Брит, но винаги хвърлях по едно око и на други жени. Ужасно. Накрая започнах да ходя насам-натам, какъвто ми беше навикът. Имах забежка с актрисата Сюзън Джордж - с която Брит ме запозна, по тази причина това беше още по-безсрамно. Бяхме отишли на концерт на „Куин“, после излязохме на вечеря в Ел Ей и Брит видя, че Сюзън е сама и я покани на нашата маса. Разговарях с нея през останалото време, докато Брит разговаряше с Фреди Меркюри. Накрая Брит се прибра сама вкъщи и ни остави със Сюзън да си говорим.
И имах още една по-продължителна изневяра с актрисата Лиз Тре- дуел, която беше руса, висока, много красива, умна и духовита и аз я харесвах ужасно много. И този път аз се прецаках по зрелищен начин.
Брит си мислеше, че двамата сме се отправили към сватба. Имахме Виктория и Николай, нейните деца, които обожавах, и всичко си изглеждаше като едно нормално семейство. Бяхме обзавели къщата на „Каролууд Драйв“, превръщайки я в прекрасно гнезденце. Въпреки това беше тъжно, понеже от самото начало, вътре в себе си знаех, че нямаше да се оженя за нея, че въобще и не мислех да заживявам семеен живот. А когато това стана ясно, наистина я заболя. Сигурно беше усетила това като голямо предателство.
Предполагам с това може да се илюстрира фактът, че макар да съм бил с една от най-красивите жени в света, пак съм си останал задник. Не само това, а и макар да съм бил с една най-красивите жени в света и пак съм бил нещастен.
Както и с Ди, начинът, по който се отнесох към раздялата, въобще не беше джентълменски. През лятото на 1977-а, Брит отиде с децата в Швеция на почивка в къщата на плажа, която притежаваше там и която е принадлежала на дядо и. Аз отлетях до Ню Йорк с Гаф за среща с Елтън Джон, за да обсъдим една луда идея, която Елтън имаше за филм. След вечерята отидохме в един нощен клуб, където се срещнах с Лиз. Излизането ни от клуба бе заснето за идните поколения от един фотограф на „Ню Йорк Поуст“ и бе ознаменувано на следващия ден с публикуване на първа страница. Това, бързо осъзнах аз, нямаше тихомълком да отшуми.
След завръщането си от почивката, Брит отиде на купон в Холивуд, организиран от филмовия продуцент Алън Кар. Аз не отидох, понеже работех в студиото. На партито Брит се засякла с Джордж Хамилтън, бивш неин любовник, който нетърпеливо я попитал в какво състояние е връзката й с мен - и какво е състоянието на връзката ми с Лиз. Брит за първи път чула за това. Тя ми зададе въпроса в градината пред къщата и аз признах, че съм и изневерил. Тя си взе палтото и всички други неща, които беше закупила.
Никога не съм се разделял с жена по правилен начин. Винаги съм се проявявал като страхливец в това отношение - абсолютен страхливец. Възнамерявах да избегна конфронтацията просто защото не знаех какво друго да сторя, не знаех как да кажа, че вече не съм влюбен, че съм неспокоен, че се чувствам в капан и че искам това да свърши. Не исках да нараня Брит, но въпреки това, разбира се, я нараних. Страхувам се, че това щеше да се превърне в нещо нормално за мен. Просто се впусках към следващата жена; започвах да изчезвам и да не се прибирам вкъщи, а накрая намирах Брит, която ме чака и ме пита: