Отговори на горните въпроси: 1) купа за плодове, пълна с плодове; кана с вода; три малки бутилки с вино; две книги с меки корици; несесер; и чифт панталони. 2) Да. 3) Ще приличаш на порция сурови пилешки гърди, но чувството ще е доста приятно. 4) Да, ако здраво я натиснеш. 5) Както споменах, никога не разбрахме.
ГЛАВА 13
В която нашият герой, не обръщайки внимание на бащиния си съвет, се оженва, заживява спокойно и има деца. И няколко случайни размишления, отнасящи се за задници, диско музика, Тони Къртис и носенето на панталони от ликра.
Не е важна теорията на Джон Смит от „Уорнър Брос“ за десетте години в музикалния бизнес. Еднакъв по важност през 1977-а беше въпросът дали мога да издържа десет месеца само с една жена? През ноември, когато вече бях скъсал с Брит и Лиз Тредуел, започнах да излизам с Биби Бюел, бивше момиче на „Плейбой“, която наскоро бе скъсала с американския рок музикант Тод Ръндгрен. Нещата можеха да потръгнат с Биби, ако не я бях завел в Лондон за една седмица и тогава, докато бяхме там, не бях разсеян от Марси Хенсън. В този момент, аз изневерявах на модел от „Плейбой“ с друг модел на „Плейбой“.
Бракът виждаше ли се на хоризонта в този момент? Мисля, че твърдо и честно може да заключи, че не.
Но тогава се запознах с Алана.
За първи път се видяхме през пролетта на 1978-а на купон, организиран за екипа на турнетата ми в клуб „Плейбой“ в Лос Анджелис, едно застлано с килими заведение, където питиетата бяха сервирани от момичета в заешки костюми от кадифе. (Точно толкова екстравагантна беше музикалната индустрия по онова време: дори и техническите екипи имаха парти в клуб „Плейбой“. Скоро след това се срещнахме както трябва на доста по-шикозното събиране, организирано от страхотния агент Ървинг „Суифти“ Лазар, в ресторант „Ма Мезон“. Алана Хамилтън беше висока, с дълги крака и (предполагам, че можете да познаете към какво води това) руса, с най-фантастичната усмивка; ефектна красавица от юга, в дълга, прекрасна, плътно прилепнала, бяла рокля. Разговаряхме за музика, доколкото си спомням и тя честно ми призна, докато се смееше, че е фен на кънтри и уестърн музиката, което ме накара да се стегна, но между нас веднага се появи истински електрически заряд - онова чувство, което показва, че нещо много вълнуващо може да се случи в правилните обстоятелства. Тя беше там с някакъв мъж, затова нашият разговор се получи кратък и приятен, но аз знаех, че искам да я видя отново.
Обичайните ми действия в подобна ситуация бяха да накарам Тони Туун да и звънне и да разпита заобиколно за някаква възможност за среща. Това въобще не впечатли Алана. Тя каза на Тони, че ако искам да изляза на среща с нея, ще трябва сам да и се обадя. Затова се взех в ръце и го направих.
Алана погледна в явно натоварения си социален график и каза:
- Отивам на вечеря в Робърт Стигууд. Искаш ли да дойдеш с мен?
Стигууд беше величествено големият театрален и филмов продуцент, който беше и продуцент на групи като „Крийм“ и „Бий Джийс“.
- Звучи добре - казах аз.
През тази вечер двамата с Алана започнахме да се опознаваме.
Тя беше на тридесет и три, на същата възраст като мен, но нейният скромен произход караше моя да изглежда величествен. Тя беше израснала в Накодочес, Тексас, в истински провинциални лишения, живеейки в усамотена къща, без електричество. После става стюардеса в тексаска авиокомпания (с униформа от яке с ресни и широкопола шапка) и успява да се добере до агенцията за модели „Форд“ в Ню Йорк. След това идва в Холивуд, като се надява да успее в актьорския занаят, но се запознава с Джордж Хамилтън, филмовия и телевизионен актьор, и се оженва за него. Алана и Джордж се бяха разделили три години по-рано, през 1975-а. Те имаха син, Ашли, който по това време беше на четири. По време на брака им тя става известна из социалните кръгове в Холивуд и сега изглеждаше, че познава абсолютно всеки, който беше значим и вече беше значима заедно с всички.
В края на вечерята, Алана каза:
- Хайде да отидем до къщата на Тина Синатра.
А аз отвърнах:
- Няма никакъв проблем.
Тина, дъщеря на Франк, беше най-добрата приятелка на Алана, а домът и представляваше нещо като храм на съвременния дизайн, изпълнен със стъкло и плексиглас. Звучеше салса и двамата с Алана потанцувахме кокетно по белия мраморен под - малко на майтап, но и малко наистина, токовете тракаха, широките крачоли плющяха и точно тогава осъзнах, че тя ме е пленила.
Обаче следващата ни среща не премина толкова добре. Беше на едно парти и аз се подразних, понеже усетих, че Алана прекарва доста време в социални разговори с другите и не достатъчно време с мен. Изминаха няколко дни на горделиво мълчание. Но през това време, аз осъзнах, че мисля много за нея. Тя беше толкова интелигентна, толкова забавна, толкова жизнена. Накрая и се обадих и я поканих да излезем на вечеря отново и тя се появи, изглеждайки фрапиращо секси, и ми каза, че през това време също си е мислила за мен. И от тази вечер нататък ние вече бяхме неразделни.