Едно последно мнение за видеото на Da Ya Think I’m Sexy?: може да забележите, че при изпълнението, когато групата е на сцената и имитира свирене с инструментите, аз доста често се завъртам пред камерата и оставам в гръб. Това е, за да скрия факта, че доста често забравях текста. Щяхте да гледате много по-малко време задника ми, ако бях запомнил по-добре проклетите думи.
Английската част на турнето за албума Blondes Have More Fun, започна в Манчестър през декември 1978-а. Все още силно желаехме да прекарваме колкото е възможно по-малко време разделени и двамата с Алана наехме една къща на „Честър Скуеър“, за да я използваме като основна квартира и взехме Ашли с нас. Не бях пял в Англия от две години и не знаех какво да очаквам. Английската преса въобще не беше ласкателна към албума. Дали на някого още му пукаше? Дали щеше да има публика? С тези мисли живеех постоянно: ужасът от празните места, видимият знак, че вече западаш, че упадъкът е започнал. Веднъж четох как Ал Джолсън, един от героите на детството ми, е ставал изключително параноичен при вида на празни седалки и аз определено се бях заразил с неговия страх.
Но този път нямаше никакви проблеми. Шотландските орди все още бяха диви и както винаги се хвърляха към предните места, без да се притесняват, че не бяха техни. Турнето изглежда, че все повече се разрастваше и разрастваше през петте вечери в „Олимпия“ в края на септември, а атмосферата от тези концерти и коледната атмосфера изглежда, че се комбинираха, за да се създаде един делириум, какъвто не бях виждал дотогава. И повече от един път, когато започвах да пея I Don ' Want To Talk About It и чувах как думите се връщат обратно към мен от публиката, чувах как хората изцяло вземат песента от ръцете ми и я продължават, аз се задавях и не можех вече да продължавам да пея, дори и да искам.
* * *
В началото на 1979-а Алана каза, че май е хванала грип. Нямаше нищо такова. Тя беше бременна.
Бяхме разговаряли за деца. Аз знаех, че искам да имам. Харесваше ми живота с децата на Брит - Виктория и Николай. Обичах и Ашли, синът на Алана. Обичах около мен да има деца. Бях се родил в голямо семейство и исках и моето да е такова. Не виждах нищо лошо в децата, само доброто.
Но дали ги исках сега, през 1979-а - след няма и девет месеца?
Тази реалност ме накара да се шашна. Паникьосах се, станах студен към Алана и изкарахме два наистина лоши месеца. Изплаших се от брака и се държах лошо. По време на турне в Австралия през февруари 1979-а, изживях кратка афера с Белинда Грийн, австралийски модел и бивша „Мис Свят“. Намирах се от другата страна на земното кълбо, а по онова време, когато новините пътуваха бавно и несигурно, наистина очаквах да ми се размине. Голямата статия в „Сидни Мор- нинг Хералд“ със снимка, означаваше, че не ми се размина. Новината достигна до Алана, която разбираемо се разстрои ужасно много.
Почувствах се популярен, колкото наблюдателните постове на „Пърл Харбър“. Както и да е, успях да убедя себе си, а и нея, че това прегрешение е било за последен път, просто ужасът от неизбежните отговорности са ме накарали да кривна от правия път. А когато Алана се качи на самолета и настигна турнето в Япония, ние оправихме нещата. И в процеса на оправяне на нещата си припомнихме, че все още сме влюбени и решихме да се оженим. Нямаше голямо романтично предлагане, не паднах на коляно. Просто разбирателство между двама ни, че това е правилното решение. Още от хотела исках да съобщя новината на родителите си в Лондон, но се страхувах да им кажа. Знаех, че няма да одобрят. Накарах секретарката ми, Гейл Уилямс, да им го каже първо, после взех слушалката и разговарях с тях, леко свит и много нервен, седнал на ръба на двойното хотелско легло. Разговорът беше доста неловък. Мама положи усилия да звучи радостна. (Доста по-късно тя разкри пред пресата, че споделя мнението на татко, че „трябва да се оженя за добро шотландско момиче“.) Баща ми веднага каза:
- Не си достатъчно голям.
Естествено, че това беше нелепо: аз бях на тридесет и четири, по дяволите.
Оженихме се през април, но не и преди да изпадна в още две дълбоки страхови състояния заради сватбата. Преди самата сватба, в дена, когато трябваше да отидем заедно, за да си вземем брачното свидетелство, аз отпраших към едно автомобилно изложение, за да си избера някаква кола - най-вероятно знак за известна липса на ангажираност от моя страна към цялата работа. Беше ясно, че ергенът вътре в мен нямаше да се даде без бой. Обаче не избягах. В деня на сватбата, булката бе облечена в кремав цвят, младоженецът - също - макар Ала- на да носеше рокля с голи рамене, а аз костюм с розова вратовръзка. Проведохме церемонията в много тесен кръг от хора, сред стъклата и мрамора в къщата на Тина Синатра. Тина беше кума, а Били Гаф беше кум. А после отидохме в „Ермитаж“, един френски ресторант на булевард „Сиенига“, за да проведем там сватбения прием. На никой не беше казано, че тържеството ще е по случай сватбата ни. Казахме, че е по случай започването на турнето ми в Америка. Дори скрихме новината от Тони Туун, защото осъзнахме, че ако споделим тайната с Тони е все едно да залепим плакат на булевард „Сънсет“. Въпреки това, изглежда, че хората явно се бяха досетили за истинската причина за тържеството: тротоарът пред ресторанта беше претъпкан от фотографи, които бяха издали тайната и на повечето от гостите. Не ни пукаше. Последва страхотен купон. Планът беше да прекараме брачната си нощ в хотел „Бел Еър“, но фотографите най-вероятно щяха да ни последват по целия път, чак до стаята ни, затова се върнахме в къщата на „Каролууд“ и бяхме изключително щастливи.