Моят най-голям враг на тази арена е Негова светлост, сър Андрю Лойд Уебър. Той притежава наистина грандиозна колекция от картини на прерафаелити и е много труден за преборване. Изправял съм се срещу него на търг за някои предмети и копелето винаги печелеше. Но той е много по-голям колекционер от мен. Той не се ограничава само с викторианско изкуство, притежава и модерни предмети на изкуството, а и знае как да ги подрежда. Аз не мога да сложа произведение на модерното изкуство, защото не го разбирам и няма да изглежда добре. Но той успява. Веднъж ни покани да отидем у тях и да разгледаме картините му и си попяхме около пианото му, което се получи изключително добре, като се има предвид лошата интерпретация на All I Want Is a Room Somewhere от „Моята прекрасна лейди“, изпята от скъпата ми жена Пени - забележителен момент в историята на музикалния театър.
Продавам картините, когато ми писне от тях и ко- гато е минало достатъчно време, за да се вдигне цената им. Това може да стане за петнадесет години или повече. Не е като пазара за ценни книжа: трябва да си търпелив.
А и трябва да обичаш онова, което купуваш. Иначе няма никакво удоволствие в това да го придобиваш. Никога няма да купя нещо, просто заради самото купуване. Ще го взема, понеже имам нужда от нещо за определена стена, на определено място. Вземам каталозите от дилърите, разглеждам ги, търсейки нещо, което да ми влезе в употреба. Ако се заинтересувам, обаждам се в „Сотбис“ и те ми изпращат инспекционен доклад, както и фотографии от различни ъгли.
Слагат една ултравиолетова лампа зад картината, за да се види къде платното е било късано и ретуширано през годините. Ако има твърде много изтъркани места и ретуширания, вероятно няма да го купя. Два пъти съм си купувал картини, без да ги видя преди това как изглеждат. Понякога цветовете на репродукциите в каталозите са доста по-ярки отколкото, ако се гледа картината отблизо, а когато я получиш, тя просто няма блясъка, който си мислел, че има. Тогава я оставям настрана и после се опитвам да я продам. По принцип, когато се огледам, мога да кажа кои са скъпите картини: те сияят и „подскачат“ от стената към теб.
Няма съмнение, че когато умра, децата ми ще кажат: „Какво, по дяволите, ще правим с всички тези неща?“ и ще ги пуснат за продажби по „eBay“. Все пак, всяко от децата, през различен период от живота си, се е разхождало из къщата и е брояло циците, или мечовете, така, че е имало и образователна стойност. Не много отдавна синът ми Алистър гледаше картина с мъченически убития Свети Севастиан, със стърчащи от него стрели, която виси на стената до кухнята в къщата ми в Лос Анджелис, и той ме попита какво е изобразено там, защо мъжът е гол и надупчен така, а аз се почувствах доста приятно, че мога да обясня на малкото ми момче цялата история - случило се е понеже е избегнал едно наказание.
Понякога, ако не мога да спя, броя колко картини притежавам. Влизам от постройка в постройка, от стая в стая.
- Една, две, три, осем в коридора - не забравяй онази в тоалетната.
Те трябва да са маслени, в рамки, иначе не стават за нищо. Никакви рисунки или скици. По принцип, когато стана на 130, ще съм събрал всичко.
ГЛАВА 14
В която нашият герой получава неочаквано посещение, скарва се с жена си в лондонски автобус „Рутмастър“ и се опитва да измами Рупърт Мърдок, но само с частичен успех.
През един следобед в късния октомври на 1982-а, звънецът издрънчал в къщата на „Каролууд Драйв“. Аз се намирах в студиото и работех над парчетата, които в последствие щяха да влязат в албума Body Wishes. Алана, която беше вкъщи и се грижеше за Кимбърли, по това време на три годинки, и Шон, който тъкмо беше навършил две, натиснала копчето на интеркома.