— Ще го направя чирак при някой ковач, като превие гръб, ще миряса.
Като чуха тези думи, и трите орисници писнаха и веднага всяка изложи своето мнение.
— Аз мисля — заяви Клото, — че е най-хубаво да стане офицер. Офицерите имат добра заплата, имат ординарец и офицерска чест. Офицерът командува, свири му музика и участвува в паради.
— А през време на война? — извика съседът бакалин с някакво вродено чувство на отвращение към войната.
— Пък и да има война, най-после защо е офицер, ако не се завре в някоя канцелария да чете телеграмите от фронта. А освен това войната му предоставя вече една възможност да получи орден — защищаваше своето гледище Клото.
— Аз мисля, че е по-добре да стане чиновник — внесе своето предложение Лахезис. — Поне няма да се мъчи да свършва училище.
— Да, но какъв чиновник, има разни чиновници, не всички са еднакви — намеси се съседът ни, бакалинът. — Например да стане митничар — чест и почитание. Ето това е служба според мене. Прегледа чуждите вещи, хване контрабанда и си задържи всичко, което му хареса. И като гледаш после — той носи шапка, заловена като контрабанда, жена му — копринена рокля, пак заловена като контрабанда. Виж, признавам, това е служба. А хубаво е да стане и пощенски чиновник.
— Ами, как не — забеляза Лахезис. — По цял ден да лепи марки и езикът му да стане като колосана яка.
— Вярно, лепи марки и гълта лепило — защищаваше своето становище бакалинът, — признавам, но колко писма с пари минават, братко, през ръцете му.
— Да, но затворени писма — намеси се свако, — ха отвориш писмото, ха са те заловили. Избирай — или писмото ще бъде затворено, или тебе ще затворят. Някой трябва да бъде затворен, избирай. Ако човек трябва да борави с пари, то по-добре е да работи с незапечатани пари, да стане например касиер. Ето, добре е да стане касиер.
— Касиер не може — решително се намеси попът. — Трябва да си роден за това, това е особена дарба. По цял ден пипаш чужди пари, а не можеш да си вземеш. Това е, боже прости ми, като по цял ден някой да пипа чужда жена, а да не може… — Тук попът прекъсна своето така сполучливо сравнение, защото и трите орисници, Клото, Лахезис и Атропос, извикаха в един глас: „Ау-у!“, преди човекът да завърши мисълта си.
Третата орисница, оная, която съкращава човешкия живот, искаше да стана учител.
— Няма нищо по-хубаво от учител — възкликна тя.
— Разбира се — намеси се попът с традиционната ненавист на черквата към просветата. — Да, това е хубаво. И най-важното — като учител, ти не си задължен да знаеш дори предмета, който преподаваш. Аз например не мога вместо венчален обред да отслужа опело, нали? А учителят може. Влезе в час по смятане и говори по вероучение, влезе в час по рисуване, а говори за слънчевото затъмнение. И никаква власт не може да му забрани нищо. Хубаво е да си учител, признавам: децата ти свалят шапка; родителите, чиито деца учиш, са любезни с тебе; каквато и комисия да съставят, избират те за член. Освен това има и ваканция. Десет месеца не се грижиш за нищо, не мислиш за нищо, а два месеца си почиваш. Какво по-хубаво от това.
Майка ми искаше да стана или доктор, или митрополит.
— Доктор е наистина хубаво нещо — подхвана свако. — Покажеш му езика си, вземе ти три динара, пъхне ти дръжката на лъжичката в гърлото — вземе ти пет динара, пипне те за ръката — десет динара, и то гледа на часовник да не държи ръката ти по-дълго, отколкото се полага за десет динара. Ако ти сложи ухото си на гърба — вземе ти петнадесет динара, а ако ти напише две-три думи, дето никой на света не може да ги прочете — двадесет динара. И което е най-главното, ако болният оздравее, казва, че е оздравял от неговите лекарства, а ако умре — умрял, казва, от естествена смърт.
Но и при тия съблазнителни думи в полза на лекарската професия мама все пак беше повече склонна да стана митрополит.
— Почитат го всички и му целуват ръка — казваше тя. — А освен това не работи нищо. Изпее по някой път на великата неделя „амин“ и това е цялата му работа.
— Боя се, че е много буен, а митрополитът трябва да бъде смирен — каза попът като най-компетентен по тоя въпрос.
— Няма нищо — утешаваше се сама мама. — И да прегреши нещо, митрополитското расо всичко прикрива.
Свако ми, оня, който имаше добро мнение за докторите, беше решително за това да стана министър.