Когато човек, свободен от задължението да си знае урока, хвърли поглед върху историята, ще остане горе-долу със следните, впечатления за нея:
Стара история: строене на пирамиди, дълги и красноречиви беседи, философствуване, култ към много богове и много жени.
Средновековие: вяра в един бог и постоянни войни и кланета заради тоя един бог. Култ към жената и постоянни борби и убийства за нея.
Новата история започва с една историческа фалшификация и завършва с фалшификация на историята.
Историците смятат, че Новата история започва от великото събитие — откриването на Америка, но съдейки по всички последици от това събитие, изглежда, че не ние сме открили Америка, а тя нас. Американците поне стоят на това гледище и смятат твърдението, че ние сме ги открили, за историческа фалшификация. Доста отдавна аз имах възможност да се запозная с един много симпатичен американец, господин Марк Твен. Той продаваше лимонада, но се занимаваше и с боядисване, бръснене и приготовляване на есенция за кисели краставици. Когато веднъж ми предложи същата тая есенция като американско откритие, ние с него завързахме разговор за откриването на Америка.
— Не, господине! — отговорих му аз. — Не виждам никакво основание да си купувам есенция от Америка. Ние, европейците, сме открили киселите краставици, следователно ние сме задължени да открием и есенция за тях.
— Така ли? — запита той. — Вие сте също така открили, струва ми се, и Америка?
— Да, господине, ние, европейците, сме открили киселите краставици, ние сме открили и Америка.
— Да, да, спомням си — отговори господин Твен любезно. — Ах, да знаете как приятно бяхме изненадани ние американците, когато ни открихте.
— Как?! — учудих се аз.
— Да. Ние, знаете, ви очаквахме хилядолетия, бяхме загубили вече търпение и постоянно се питахме: „Ще дойдат ли най-после тия хора да ни открият?“ Спомням си дори, че когато един ден пристигна Христофор Колумб, моят дядо го посрещна с думите: „Ех, дълго ни накарахте да чакаме!“
— Но как, за бога, вашият дядо е могъл да посреща Колумб?
— И аз винаги съм се учудвал на това, но, виждате ли, в историята има необясними явления, които историците един ден вероятно ще обяснят.
— Значи, вие не признавате великата заслуга на Колумб?
— Ах, как не! Неотдавна един мой — приятел, господин Джон Боутер, се опита да преплува с лодка от Америка до Европа и не успя, а това само увеличава значението на Колумбовия успех.
— А как преценявате усилията на испанския крал Фердинанд, който е подпомогнал парично откриването на Америка?
— О, аз ги ценя високо, още повече, че в това предприятие е участвувал и американски капитал. Аз и сега имам седем акции от фирмата „Дружество за откриване на Америка“, основана от крал Фердинанд, но мога да ви кажа поверително, че у нас, в Америка, тия акции вървят много лошо.
— Защо?
— Вероятно за това, защото ние, американците, сме много разочаровани от откриването на Америка.
— Разочаровани?
— Да. Ние все повече се убеждаваме, че Европа е открила Америка, за да има кой да й дава заеми. И аз започвам да вярвам, че жителите на Марс, имайки пред вид нашия опит, твърде старателно се предпазват от възможността да бъдат открити от Европа.
Струва ми се, че този господин Марк Твен беше прав и затова казах, че Новата история започва с една историческа фалшификация — с откриването на един свят, който си е съществувал и преди това, а завършва с фалшификация на историята. Към края на Новата история се е родил един интересен исторически автор. Нарича се Наполеон Бонапарт. Той не е писал история, както би могло да се помисли, а я правил. Разрушавал държавни граници, събарял династии, измислял нови народи и създавал нови държави. Бил гениален фалшификатор на историята (ние балканците най-добре можем да докажем това). Направил такъв исторически миш-маш, че хората започнали да се плашат да не би да му хрумне да измени и формата на земното кълбо. Макар че неговата дейност се отнася към Най-новата история, с раждането си той завършва периода на Новата история, който ние наследихме като подарък от него.
Трябва да призная, че от всички тези исторически периоди на нас учениците най-много ни харесваше предисторическата епоха. Нито има държави, нито владетели, нито годините се броят, нито пък има писменост, за да се запише нещо, та да го изучаваме след това. Ако човечеството се бе развивало в това направление, то днес нямаше и да съществува историята като училищен предмет. Впрочем тя пак не би съществувала, ако сред народите не се бе появила една особена секта хора — така наречените историци. Те бързо се размножили като досадни насекоми. Изтъкани от любопитство и търпение, тези хора започнали като молци да се ровят в стари книги и прашни ръкописи; започнали да преобръщат камъни и да чегъртат, да се изкачват по крепостните зидове, да се щурат сред развалините, да копаят в основите на сградите, да разкопават гробове и от историята, която някога с такова удоволствие се предавала от уста на уста под звуците на гуслата, те направили училищен предмет, който се разтяга като хармоника все повече и повече с всеки изминат ден. През древността и в Средновековието е имало по-малко историци, та и затова не всичко е записано. Това прави историята на старите и на средните векове доста приятно четиво. Колко приятни ни бяха например ония уроци за старите векове, които започваха с думите: „Малко неща се знаят за събитията през тая епоха“ или пък: „Втората половина на менфиския период, която се състои от няколко столетия, е покрита с мрака на неизвестността и не са останали никакви паметници от нея.“ Изразът „покрита с мрака на неизвестността“ е толкова приятен и удобен за учениците, че и в интерес на учениците, и в интерес на съответните народи не би било лошо много събития от известната и писана история да бяха „покрити с мрака на неизвестността“.