Мен лично особено ме вълнуваше въпросът за какво ни е необходимо да знаем как се казва ряпата по латински. Аз не бих могъл да отида на пазара и да кажа на селянина: „Приятелю, колко струва една връзка Raphanus sativus?“ И в ресторанта не мога да поръчам една порция Raphanus sativus защото, ако кажа така, келнерът ще ми иска четири пъти повече, отколкото ако бих му поръчал ряпа. Не биха могли да ми послужат тия думи и като цитат в някоя политическа реч, макар че широко е прието в политическите речи да се дават латински цитати. Защото, ако бих казал например: „Господа, на вас, които вярвате, че в демокрацията се крие моралната сила на едно общество Raphanus sativus…“, това би могло и да значи: „Господа, вие, които вярвате, че в демокрацията се крие моралната сила на едно общество, да ви се не видят стърганите репи!“ След като тия латински думи са така негодни за използуване, не разбирам защо трябва да се изучават. Може би само за това, за да опротивее на учениците един такъв симпатичен предмет като ботаниката.
Впрочем и самият ни учител по естествена история като че ли нямаше особена слабост към ботаниката, а още по-малко към минералогията. Той беше пристрастен към зоологията и поради това ние изучавахме тоя предмет най-прилежно, така че аз мога спокойно да кажа, че от зоологията съм извлякъл много полезни знания.
Така например благодарение на зоологията аз се убедих, че човекът има два крака, а животните четири, което все пак не значи, че пуякът е човек. Освен това научих какво представляват дебелокожите, което можах окончателно да разбера едва по-късно в живота. Научих още, че магарето е търпеливо, че агнето е кротко, конят благороден, тигърът кръвожаден, лисицата лукава, кучето вярно, заекът боязлив, порът подъл, че маймуната е смешна и че човекът притежава всички тия особености, взети заедно, и затова се смята за по-висше същество от животните.
Получил толкова много полезни знания от тоя предмет, редно е да отдам достойна почит и на нашия учител по зоология в своите спомени за него.
Не зная дали сте забелязали, че често пъти със своята физиономия, с маниерите, държането и движенията си човек вече е предопределен за известно призвание в живота. И тези качества, които предразполагат човека за съответно призвание, се проявяват у него още от малък, още от ранно детство. Така например ако някой е предразположен да стане калугер, то той още от малък ще има хитра физиономия, добър апетит и навика да брои чуждите залци, ако е предразположен да стане полицейски чиновник, той още от малък ще подслушва чуждите разговори и ще клевети другарите си пред учителя, а ако е предразположен да стане учител, той още от малък ще забравя да носи книгите си в училище, в разсеяността си ще разменя своята стара шапка с някоя чужда нова и ще бъде лош ученик по предмета, който по-късно ще преподава.
Поради това най-смешно в живота е обратното положение — когато някой е предопределен за поет, а стане касапин или което у нас става по-често, когато някой предопределен за касапин стане поет.
Често пъти смешното се състои в това, че някой има всички данни за призванието, на което се е отдал, но няма физиономия, държание и маниери, подходящи за това. Представете си например, че срещате човек, за когото мислите, че е женски крояч, защото притежава всички маниери, характерни за тая професия, а ви кажат, че е пенсиониран полкови командири, или пък представете си човек с добър апетит и съответствуващ му търбух, с месести увиснали уши, с дебел врат и с ръце на касапин, за когото ви кажат, че е композитор. Нашият учител по зоология беше от бога определен да бъде учител по зоология и нищо друго. Като че ли в момента, когато се е родил, орисницата е сложила ръка на рамото му и е казала: „Ти ще бъдеш учител по зоология!“
Той беше висок, едър, с изпъкнали рамене и с отпуснати дълги ръце, така че изглеждаше, като че ли досега е вървял на четири крака и току-що се е изправил да върви на два. Когато говореше, от време на време така врещеше, че изглежда, с извинение, като че ли ръмжи, а когато се смееше, той просто ревеше като магаре. С една дума, истински кон с пенсне.
Когато ни преподасаше за отделните животни и за техните особености — за благородството на коня, за трудолюбието на мравките, за верността на кучето, за остроумието на лисицата, за философското търпение на магарето, — той ни разказваше всичко това с такъв възторг, така жестикулираше, че на човек просто да му се поиска да стане животно.