Един от тях — който бе лиричен поет, не можеше в училище да реши дори и следната най-обикновена задача от низшата математика: „Ако печелиш по 5 динара на ден, а харчиш по двадесет, каква разлика се получава в края на месеца?“ — Не се научил да я решава в училището, той не можа да я реши и в живота.
А един наш известен трагик, който успя да достигне до горните класове на гимназията, така че можа да вкуси и от висшата математика, та и до ден-днешен води трагична борба с непознатите и въображаеми величини.
Както виждате, значи, математиката има и своите добри страни.
ФИЗИКА & ХИМИЯ
Не зная дали тези два предмета, физиката и химията, могат да се считат за съдружници и доколко е основателно да пишем името им в една обща фирма, но и до днес помня една дефиниция, според която те се отнасят към общата група на природните науки, които имат за цел да изучават природните закони. Впрочем и без това тези два предмета са ми били винаги неясни и са ми създали такива мъчения, че аз още тогава гледах на тях като на две сестри — стари моми, озлобени спрямо всичко, което започва да живее, създадени направо за да тровят младостта ми.
На мен ми се струваше, че физиката е наука, която има за задача така да обърка и усложни здравите и ясни представи за явленията, с които децата идват в училище, че ученикът, на когото, по силата на здравия разум, някои неща са били понятни, след като физиката му ги обясни, вече да не ги разбира.
Аз например, както и моите другари много добре знаехме какво е това кавал: дървена цев, която свири, когато се духа в нея от едната страна. Просто и ясно. Според физиката обаче „при духането в една по-дълга или по-къса цев въздушната струя минава през тесния канал в горната част на цевта и удряйки се о острите ръбове на отвора, се разделя на две части. Едната част излиза от цевта през малкия отвор, а другата се връща обратно и произвежда сгъстяване на въздуха. Така сгъстеният въздух възпрепятствува за известно време протичането на нова струя през цевта. Когато тоя сгъстен въздух се разпръсне из цевта, настъпва разредяване на въздуха, след което в резултат на непрестанното духане в тръбата настъпва пак сгъстяване. Получената по тоя начин лонгитудинална вълна се рефлектира в края на цевта. Тези рефлекторни вълни, заедно с новите, които се явяват в резултат на непрекъснатото духане, образуват, чрез интерференцията си, вълните, които чуваме“.
Признайте сами, моля ви се, ще се намери ли след това обяснение човек, който да може да каже какво е това свирка.
Но казват: трябва да се прекланяме пред науката и да ценим всяка нейна дума, да й бъдем благодарни, защото на науката човечеството дължи за своя огромен прогрес; прилагането й в живота и в практиката е донесло на човека много и големи придобивки; поради това, значи, науката трябва не само да се почита, но и да се популяризира, за да проникне в най-широките народни среди и да прогони невежеството. Всичко това е вярно и е много хубаво, но представете си само какво ще стане, ако един учител по физика, преизпълнен с ентусиазъм да популяризира колкото се може по-широко науката, отиде на село и там попадне, да кажем, в неделя след обед на хорото, което се вие около кавалджията. Отива той при момъка, който свири на направения собственоръчно от него кавал, на който познава не само всяка рязка, но и самата му душа, и му казва:
— Слушай, в твоя кавал лонгитудиналните вълни не рефлектират достатъчно добре.
— Какво казваш? — ще попита момъкът.
— Мисля, че вълните, образувани от интерференцията, нямат необходимата дължина.
Не зная какво биха отговорили на това кавалджията и събраните около него селяни, но съм сигурен, че кметът ще повика двама пъдари, за да завържат тоя беглец от лудницата.
Да не мислите, че само кавалът подлежи на такова обяснение. Боже упази! По същия начин физиката обяснява всички останали неща, за които, до преди да се запознаем с нея, сме имали определени, ясни и категорични представи. Ето например пумпала, с който като деца така хубаво и приятно сме се забавлявали. Той така ми опротивя след тия обяснения, че не ми се искаше след това да го погледна. Дотогава аз знаех, че пумпалът е вещ, направена от дърво, заострена към долния си край и разширена в горния, която под удара на камшика чудно се върти, а когато не я удряш, се поваля на земята като пиян човек. И тази така проста и ясна представа за пумпала физиката просто обърка, тъй като трябваше да уча наизуст, „че такива тела се намират в състояние на равновесие, когато моментът на конусния обем е равен на момента на полукръга. Двата момента се изчисляват от точката на опората“.