И помня, че винаги след това, когато видех малки деца, които си играят с пумпал, запознат вече с физиката, аз искрено ги съжалявах.
„Ах, дечица — мислех си аз, — колко ми е жал за вас, колко ми е жал!“
И все нещо ме човъркаше да им кажа:
„Как ли ще ви преседне тая невинна игра, мили деца, когато научите, че пумпалът е в равновесие, когато моментът на конусния обем е равен на момента на полукръга!“
Или кажете, моля ви се, има ли нещо по-просто на земята от махалото. Представа за махалото детето придобива още в люлката. Още тогава завързват над люлката му някакъв предмет, който се люлее, детето го следи с поглед и се забавлява. Когато малко поотрасне, то започва да забавлява с тая играчка котката. Завързва за бравата на вратата къс хартия и той се люлее насам-натам, когато котката го докосва с лапите си. А колко сме се забавлявали ние децата през доброто старо време с махалата на тогавашните стенни часовници или със сюнгера, който се клати, привързан с канап за черната дъска. А да не говорим за случаите, когато, успели да се изкачим на черковната камбанария, ние се покатервахме на въжето и по цял ден биехме черковната камбана. Всичко това беше утвърдило у нас една определена представа за махалото. Наистина нашата представа бе много ограничена: махало е всичко, което виси и се клати. Но за нас тя бе ясна и понятна.
И ето сега идеше физиката, за да обърка това ясно понятие и да ни накара да научим, че: 1) времето на движението на махалото е обратно пропорционално на корен квадратен от ускорението на земното притегляне; 2) ускорението в различните точки е равно на дължината на секундните колебания; 3) за едно и също махало, което се движи в различни точки, произведението от корен квадратен от периода на колебанието и ускорението на притеглянето е величина постоянна и равна на произведението от периода на колебанието и корен квадратен от ускорението; 4) енергията на махалото във всяка точка от неговия път е величина постоянна; 5) амплитудата на колебанията намалява в геометрическа прогресия, а броят им расте в аритметическа.
Е, кажете сега, моля ви се, след всичко това няма ли да ви стане отвратително не само махалото, но и всичко, което се клати?
Но вие се лъжете, ако мислите, че това е всичко, което физиката ни учи за махалото. За да стане бъркотията още по-голяма, физиката разделя махалата на различни видове. Ако някой ви запита какви видове махала познавате, вие естествено ще му отговорите:
— Махала има в стенните часовници, във великденските звънчета, в черковните камбани и т.н.
Но физиката казва: не, не е така, Махалата се делят най-напред на математически и физически, а след това и на реверсионни, конични, бифиларни, торзионни, диференциални и най-после циклоидни.
Главната причина обаче, поради която ненавиждахме физиката, беше това, че тя цялата е съставена от а, в, с. Не можеш да научиш нито едно правило, без да ти се натрапят и а, и в, и с. И, разбира се, дори да научиш главното правило, ти ще се препънеш или в а, или в в, или в с. Затова на нас а, в, с ни изглеждаха като засада, покрай която не може да се мине.
— Какво представлява клинът? — пита учителят.
— Клинът е тристранна призма, единият край на която се вкарва между две съпротивления, които искаме да преодолеем — отговаряш ти дума по дума, както си го научил. Но това не е всичко, сега учителят те подмамва в клопката и ти поставя въпроса:
— Какви случаи на въздействие на съпротивлението върху клина знаем?
— Имаме следните случаи — отговаряш ти, ако знаеш: — а) съпротивленията действуват отвесно върху страните на клина; в) съпротивленията действуват отвесно върху острието на клина и с) съпротивленията действуват във всички посоки.
Тия а, в, с изпълват цялата физика и учителят толкова много ни измъчваше с тия три латински букви, че ние дори го нарекохме господин Абеце. Той беше толкова много свикнал с тия букви, че когато вдигнеше някого, който, да кажем, не си знаеше урока, той правеше следното заключение:
— Ти, моето момче: а) не си знаеш за днес урока; в) нито веднъж досега не си си знаел урока; с) съдейки по всичко, ти и за в бъдеще няма да си знаеш урока. От всичко това може да се направи изводът, че трябва да ти се пише двойка и че можеш да си седнеш на мястото.
Що се отнася до оная роднина на физиката, която се нарича химия и която през средните векове е носела друго име, но след като се компрометирала, трябвало да го изостави, то трябва да кажа, без да имам намерение да клюкарствувам, че и за нея нямам добро мнение. Ето приблизително какви необходими за живота знания може да получи човек от нея:
— Хекстозите са деривати на манита, който е шестохидроксичен алкохол: СН2 (ОН), СН (ОН) СН (ОН) СН (ОН) СН2 (ОН), т.е. гроздовата звхар е манитов алдехид: СН2 (ОН), СН (ОН), СН (ОН), СН (ОН) СН (ОН), СНО, а плодовата захар е манитов кетон: СН2 (ОН), СН (ОН) СН (ОН), СН (ОН) СО, СН2ОН; дихексозите са анхидрити на хексозите: C6H11О5 + НО. С6Н11О5 — Н2О = С6Н11О5 — Н20 = С6Н11О5О. С6Н11О5 — това е обикновена захар, анхидрит на гроздовата и на плодовата захар: