Выбрать главу

СН2СН (ОН) СН (ОН) СН (ОН). CH (ОН) СНО

/

О

\

СН2, СН( ОН) СН (ОН) СН (ОН). СО. СН2. ОН

малтозата е анхидрит на гроздовата захар и галактозата:

СН2СН (ОН) СН (NH) СН (ОН) СН (ОН) СНО

/

О

\

C6H11O5

Че дихексозите са анхидрити, се потвърждава и от факта, че при кипение в киселинна вода те се хидролизират на две хексозни молекули:

С6Н11О5О. С6Н11О5 + Н2O = С6Н12O6 — nН2O = (С6Н10О5) и затова и те се хидролизират в хексози (С6Н10О5) + nН2O = nС6Н12O6.

С оглед на здравето на моите читатели аз не мога да си позволя да давам повече примери от химията, но мисля, че и горният е достатъчен, за да ги убеди в полезността на химията като наука. Мисля, че горната кратка лекция може дори да бъде използувана успешно като практическо средство за намаляване броя на чиновниците. Факт е, че чиновническото съсловие се е разраснало твърде много и че е трудно да се намери начин да бъде освободена държавата от това бреме. Докато чрез постановленията и законите се съкращават едни чиновници, в същото това време чрез народните представители, чрез разните председатели на клубове, чрез всевъзможните лелки и метреси в учрежденията се вмъкват други, така че съкращаването на чиновниците прилича на прочистването на железопътните вагони от дървеници: железопътната дирекция прочисти вагоните, а пътниците, нощували по хотелите, все внасят нови. Необходимо е следователно да се употреби някаква по-драстична мярка, някаква по-резултатна дезинфекция за унищожаването на чиновниците. За тая цел очевидно би могло да бъде използувана приведената по-горе лекция по химия. Би могло да се изиска от чиновниците да я научат наизуст и да я обясняват; ония, които не могат да сторят това, губят правото на държавна служба. По такъв начин държавният бюджет би се облекчил вероятно с деветдесет процента от досегашните чиновници.

Но нещастните чиновници имат и без друго доста много неволи и би било грехота да се стовари и тая на гърба им. Аз бих използувал по-скоро тая лекция по химия за проверка на квалификацията на народните представители, на държавните съветници, а най-добре може би на епископите. Да видим ще се натиска ли някой за тия места, след като знае, че трябва да научи такава лекция-страшилище. Или пък бих настоявал да научат тая лекция ония, които съставят учебните програми — членовете на просветния съвет.

Когато нашият учител по химия нн предаде тая лекция, на края на часа той ме посочи с пръст и ми каза:

— Готви се, следващия час тебе ще изпитвам.

Тръпка разтърси тялото ми, също както става с обвиняемия, когато му съобщават, че е осъден на смърт. Моето положение беше още по-лошо, защото знаех и деня и часа на гибелта си, докато на осъдения на смърт те не са известни и той може все още да се залъгва с надежди.

Завладяха ме тежки и мрачни мисли, но аз дори не се и опитвах да науча урока. Защо ще се занимавам с такива невъзможни неща? През главата ми минаваха разни мисли: дали да ида в полицията и да поискам защитата й, или да се обърна към дружеството за защита на животните; може би ще е най-добре да избягам при разбойниците. Мина ми през главата мисълта да напиша на господин Абеце едно учтиво писмо:

„Уважаеми господин учителю, Урока за хексозите, които са деривати на монита, който е шестохидрален алкохол, както и за манитовите алдехиди и за кетона, както и за дихексозите, които са анхидрити на хексозата — не можах да науча, защото CO64 (ОН) СО (OH), O72H112OH + НО, С36Н606O17 = C14CH (OH) O46ОС52Н348. Вие ще разберете това, защото СН (ОН) СН (OH) CH (ОН), ОН + С2O5 = С18Н27O72 + С32Н17O19. Поради това моля да ме извините.

Ваш нещастен ученик:
СН (ОН) СН (ОН) + С14O72-O19Н32“

Мислех, че това писмо ще затрогне учителя ми или ако не го затрогне, то поне ще му създаде същото главоболие, което той ми създаде и на мен. Но аз не изпратих писмото. Реших да ида на училище и да загина като истински спартанец, спокойно, без вълнение, без думица. Така и стана — загинах, но не казах нито дума.

МЪРТВИТЕ ЕЗИЦИ

И до днес още като остатъци от изчезналите римляни и елини живеят пръснати по разни гимназии учители по латински и старогръцки език. Ако Цицерон и Тацит, Омир и Демостен, Тит Ливий, Сенека, Марк Аврелий, Овидий и други не бяха написали няколко четива, които векове наред се набиват в главите на младите поколения, тези остатъци от старите римляни и елини щяха съвсем да изчезнат.