Учителят по сръбски език: Той трябва да бъде наказан на първо място за това, че не е отделил със запетая подчинените изречения от главното и след това, че не е сложил точка на края на втората строфа. Иначе стихът, може да се каже, е доста гладък, мисълта е изразена добре и предвид на това може да му се наложи по-меко наказание.
След тия така сбито изложени професионални мнения директорът се обърна към мене и като ми каза няколко родителски съвета, хвана ме за ушите и започна да ги тегли (мнението на естественика), след което ми съобщи наказанието — три дни училищен арест (мнението на географа).
Така още първото ми стихотворение ме заведе в затвора. Същата беда ми донесе и последното ми стихотворение. Цели седем години аз се въздържах да не пиша стихове, колкото и мъчителни усилия да ми струваше това. И все пак един ден се поддадох на порива, който тласка човека към първия грях, и написах второто си и последно стихотворение, след което се повтори всичко онова, което стана и след първото. Наистина сега не ме гонеше някакъв си аптекар, но затова пък ме подгониха стражари, сега не бях изправен пред директора на гимназията, а пред председателя на окръжния съд.
— Вие ли сте авторът на това стихотворение? — зададе ми той същия въпрос както и директорът.
— Да — отговорих аз, понеже самолюбието и тоя път победи човека у мен. Но това е, моля ви се, едно хумористично стихотворение, което няма смисъл да се приема така сериозно.
— Това е така — каза председателят на съда, — но виждате ли, наказателният закон приема и хумористичните неща съвсем сериозно.
— Освен това — защищавах се аз — тия стихове не отговарят на елементарните изисквания за едно стихотворение.
— Но според наказателния закон те напълно отговарят на условията, необходими за съдебно преследване — отговори ми председателят.
— Но, господин председателю, аз се чувствувам невинен, понеже това стихотворение не е продиктувано от някакво лошо намерение, а по-скоро от един порив.
— Да, да, разбирам ви — прекъсна ме председателят; — но наказателният закон преследва точно тоя порив.
— Чудно! — изненадах се аз.
След като ме запозна по тоя начин с всички хубави страни на наказателния закон, председателят ми съобщи, че според същия тоя закон аз се наказвам с две години тъмничен затвор за обида на „негово величество“.
Ето оттогава се заклех никога вече да не пиша стихотворение и до ден-днешен упорито спазвам тая диета. И да видите — действува ми много здравословно.
ВТОРАТА ЛЮБОВ
Първата любов е пожар, чиито причини са неизвестни дори на полицията. Тя пламва при първото докосване като клечка кибрит и изгасва сама като догарящ спирт в спиртник.
Първата любов прилича на оня сърбеж на младия овен, който набожда първия предмет, изправил се на пътя му, за да начеше новоизрасналите си рога.
Първата любов — това е ухапване на комар, което не заразява кръвта, а само те кара да се чешеш.
Първата любов е нещо като явяване пред наборната комисия, която те признава за годен да отслужиш службата си, когато му дойде времето.
Първата любов е опасна само тогава, когато е и последна.
Първа любов всъщност е втората.
При втората любов човек има чувството, че повтаря класа — познати са му всички предмети и все пак не е сигурен, че ще вземе изпита.
Втората любов е рецидив на неизлекувана болест, появил се вследствие неспазване на предписанията.
Втората любов е като редовна военна служба, задължителна за всички, които искат да постъпят на държавна работа.
Но дори и без оглед на тия мъдри мисли за първата и втората любов пред мен първата любов се яви като опит, а втората вече като навик. След трагичния край на първата ми любов аз чувствувах нужда отново да се влюбя. Търсех навсякъде обект за моите чувства и когато един ден срещнах пред училището едно разплакано русо момиче, реших да се влюбя в него.
Казват, че плачещата девойка е девойка със сърце, плачещата жена — жена без сърце. Това ме накара да се влюбя в девойката със сърце.
Русото момиче носеше името Марица. Аз я запитах:
— Защо плачеш, Марице?
Тя захълца още по-силно и ми се изповяда:
— Пред целия клас госпожата ме нарече гъска… каза, че съм глупава гъска… и всички ми се смяха… и…
— Нищо не е това! Не си струва да плачеш за това. Какво значи гъска — нищо. О, колко пъти пред целия клас учителят ми е казвал, че съм глупаво магаре, а магаре е много по-голямо нещо от една гъска — пък нищо. И на твоята учителка, когато е била малка, нейната учителка й е казвала, че е глупава гъска, пък ето, тя днес е учителка.