Ох, какво щастие би било, ако тая среща се бе състояла! Но аз не отидох на гробищата. Русокосата девойка ме бе чакала повече от час. Не можах да науча наизуст любовния си урок и постъпих така, както постъпвах в такива случаи и в училище — избягах от час. По-добре е да ти пишат отсъствие, отколкото единица, разсъждавах аз, забравяйки, че в любовта най-опасното нещо са отсъствията.
Но другояче не можеше и да бъде, след като в любовта ни се намесиха уроците. Лекциите са в състояние да опропастят дори и оная любов, която завършва с брак, та камо ли моята, още повече като имате пред вид, че спрямо уроците аз хранех също такова отвращение, каквото имах и спрямо хинина — винаги трябваше да ме карат насила да погълна една лекция, както и едно хапче хинин.
Наистина много жалко, че не отидох на срещата, защото във втория урок, който трябваше да научим за тоя път, имаше много по-нежни любовни слова. Дон Родриго завършваше своите излияния така: „Ела, любима Хуана, ела на гърдите ми, прилепи устните си о моите, нека нашите две души се слеят в първата целувка!“ И след това те дълго се прегръщат и целуват зад един надгробен паметник. Но освен тоя така нежен пасаж в урока имаше и едно смъртоносно място, което ми бе невъзможно да науча наизуст. За да увери Хуана в своята любов, дон Родриго я завежда пред гроба на своя дядо и се заклева:
„Кълна се в името на дон Алгуасил дел Фуенте, който води потеклото си от знаменития кастилианец дон Хиацинта Хунец де Коркуеле, който самолично със собствения си меч отсече главата на Мохамед-абу-Сахубу Барбароса и чийто внук дон Пелажцо де Мондонеда обсади заедно с испанците от Кастилия Гренада и изгони зад Гибралтар Абу-Абдала Боабдил!“
Можете да си представите какво мъчение беше тоя главоломен урок за мен, след като шест месеца си бях чупил езика с името на Артаксеркс и заради епшетския фараон Успретезен бях получил три пъти двойка.
След като не отидох на срещата, аз, разбира се, започнах да избягвам русото момиче, а когато най-после се реших все пак да се явя пред очите й, беше късно. Русокосото момиче се бе влюбило в друг.
ОТ ТРЕТАТА ДО ДВАНАДЕСЕТАТА ЛЮБОВ ВКЛЮЧИТЕЛНО
Любовта е особен вид пиянство. След като човек изпие първата и втората чаша, отваря му се апетит, чувствува жажда и започва да поглъща чаша след чаша. Приблизително така беше и при мен и мога да кажа, че бях станал истински алкохолик. Още неизтрезнял от предишната любов, аз вече поемах новата чаша, която стоеше пред мен.
Това може би е най-доброто потвърждение на моето предположение, че любовта е навик — също както пушенето например. Има хора, които изобщо не пушат, а има и такива, които не могат без цигари; някои пушат с мярка, други не изпускат цигара от устата си; някои често менят тютюна и затова страдат от мъчителна и тежка кашлица, други по-рано са пушили, но след като са видели, че тютюнът им вреди, са го оставили, за да си подобрят апетита. Аз спадах към числото на страстните пушачи, които с удоволствие сменят тютюна и които запалват нова цигара веднага след като изгасне допушената.
Така аз изпълних младостта си с цял низ от любови, докато най-после се случи онова, за което народът казва: „Веднъж стомна за вода, два пъти…“.
Моята трета любов имаше вече известни реални стремежи, които нямаха нищо общо нито с яденето на кибритени клечки, нито със зазубрянето на испанските имена, които трябваше да казвам зад надгробните паметници. Влюбих се в нашата прислужница, която тежеше осемдесет килограма и с цялото си тегло притискаше сърцето ми.
Тази любов възникна у мен като реминисценция от моята ранна младост, когато сричах в ръцете на тогавашната ни слугиня азбуката на любовта, възпитавайки се по принципа на нагледното обучение. Когато се изповядвах в любов пред Фани (така се наричаше тя), едвам се въздържах да не извикам:
„Ах, душичке моя, нима мога да мисля в такива минути за шницел, но щом ще ми оставиш, остави поне и малко салата. Аз желая само тебе. С нетърпение чакам часа, когато ще те притисна в обятията си, та ако ще и шницелът да изстине!“
Спомням си и едно мое непубликувано стихотворение от това време.
Тая моя красива и идеална любов бе разрушена, както често бива в любовта, от една чужда интрига. Щом като подразбраха, че се мушкам в кухнята повече, отколкото е редно, родителите ми я уволниха и по тоя начин, поради липса на предмета на чувствата ми, изгасна и самата любов.