Четвъртата ми любов беше една ученичка от девическата гимназия с пламенни очи и немирна усмивка. Това беше един вид писмена любов, защото ние никога не разменихме нито дума. След първите взаимни усмивки започнахме да си пишем, да си пишем непрестанно. Все пак това имаше тая полезна страна, че в тая кореспонденция аз се научих да развивам мисълта си много по-добре, отколкото в писмените упражнения на тема „Изпечи и кажи!“ или „Познай себе си“. Упражнявах се не само да изразявам мисълта си, но и да употребявам всички препинателни знаци. Аз ги употребявах щедро всички поред, така че нито един знак не може да се оплаче, че е останал пренебрегнат. Ето например едно мое любовно писмо:
„Душичке!!!
Аз, те обичам?… с цялата си душа и; с цялото си «Сърце», на моето, същество?! Аз те моля. — да отговориш, на Писмото ми! колко се може по-скоро?
Твой любящ те, ах; до Гроба?“
Нейните писма бяха без всякаква пунктуация, което говори, че тя бе слаба в граматиката, понеже не можеше да си служи с препинателните знаци като мене.
Тая любов не завърши — тя просто угасна. Един хубав ден тя престана да отговаря на писмата ми, един хубав ден аз престанах да й пиша. Така постепенно и незабелязано ние се забравихме.
Петата ми любов беше глава от незавършен сантиментален роман. Влюбих се в една госпожа с двадесет години по-възрастна от мене. Тя имаше обаче такива съблазнителни трапчинки на бузите си, такива ситни бели зъби, такива сочни устни, че аз се разтрепервах с цялото си тяло, когато тя минеше покрай мене.
Любовта си не посмях да й открия, боейки се да не ми се надсмее, а донякъде и поради страх от мъжа й, който ми изглеждаше страшно отвратителен. Той ми приличаше на див звяр, задушил в лапите си агънце. Себе си виждах като свети Георги, който на бял кон спасява злочестата девойка. Тогава дори не предполагах, че злочестите девойки се чувствуват необикновено добре в лапите на такива диви зверове. Тая ми любов остана завинаги моя тайна.
За нея не узна никой освен моята възглавница, която прегръщах и целувах, щом останех сам у дома, шепнейки й нежни думи, предназначени за красивата госпожа с трапчинките и със сочните устни!
В шестата си любов стигнах вече до целувката. Това беше първата ми целувка, а първата целувка е нещо като малка матура, след която ученикът преминава в по-горните класове, където се изучава висшата математика на любовта с всички известни и неизвестни величини.
Докато не познавах вкуса на целувката, аз мислех, че тя е нещо като сладък бонбон. Но щом докоснах устните си до други устни, аз основно промених това си мнение. Първата целувка ми се стори като чаша пенесто шампанско, от което устните усещат някаква сладост, След което кръвта почва да кипи и да се вълнува, очите заблестяват, а главата се размътва. И чудно, щом отделих само устните си от другите устни, аз се почувствувах въоръжен с оня опит, който е необходим за любовта точно толкова, колкото и за всички останали прояви в живота.
Но опитът винаги носи разочарование. Така се случи и с тая моя любов. Впрочем разочарованието е най-обикновеният и неизбежен край на всяка любов.
Най-чудното е, че никак не мога да си спомня седмата си любов. Спомням си, че я обичах, спомням си, че и тя ме обичаше, спомням си, че си бяхме обещали да се обичаме до гроб — и все пак, ето на, никак не мога да си спомня коя беше тя.
Веднаж срещнах една красива дама, която ласкаво ми се усмихна. Тогава ми мина мисълта дали тя не е оная, която бях забравил. Събрах цялата си смелост и я запитах:
— Госпожо, спомняте ли си да съм ви обичал някога?
— Откъде мога аз да зная това?
— Би трябвало да знаете, защото несъмнено не бих пропуснал да ви го кажа.
— Никога не сте ми казвали такова нещо.
— Жалко!
Друга една дама дори уверявах, че тя е седмата ми любов, само че тя не може да си спомни. Но тя уверено ми отговори:
— Не, господине, аз имам точен списък на всички, с които съм се любила преди сватбата си, но вас ви няма в него.
Така че, въпреки всички мои усилия, никак не мога да си спомня коя беше седмата ми любов.
Осмата ми любов се разви изцяло по общоприетата любовна рецепта. Тя имаше разкошна руса коса, блестящи черни очи и ме обичаше много искрено. Дори поиска от мен да й се закълна във вярност. Закле се и тя. И един хубав ден, наскоро след като бе дала клетвата си, се влюби в друг.
Деветата ми любов протече също както в народните песни от сборника на Вук Караджич или поне приблизително по тоя начин, така че приличаше на стоплено старо ядене. Тя имаше разкошна черна коса и топли светли очи и аз я обичах много искрено. Поисках дори от нея да ми се закълне във вярност. Заклех й се и аз. И един ден, наскоро след като й се бях заклел, аз се влюбих в друга.