Десетата ми любов представлява една весела трагедия, която може би ще бъде интересна за вас.
Най-напред се запознах с нейния мъж, който беше необикновено любезен към мен. Той ме заведе у дома си и ме представи на съпругата си — една дяволита дребна жена, която говореше повече с очите, отколкото с устата си. Още при първата среща аз се влюбих в нея и бях необикновено щастлив всякога, когато мъжът й ме поканеше да ги посетя. Струваше ми се, че и тя не бе безразлична. Щом останехме за минутка-две сами, тя ставаше винаги много по-любезна към мен, отколкото в присъствието на мъжа си. Но и самият съпруг беше не по-малко любезен. Той ми оказваше особено доверие и се проявяваше като много искрен приятел. Веднъж ние двамата с него се разхождахме сами доста дълго по усамотените алеи на парка и тогава между нас възникна следният необикновен разговор:
— Доколкото забелязах, на вас моята жена ви харесва? — започна той съвсем сдържано и спокойно.
Аз се смутих страшно и ушите ми почервеняха като архимандритски пояс.
— Аз… такова — започвах да мънкам аз, — да… госпожата е много любезна… аз дълбоко я уважавам.
— Оставете, моля ви се. Какво е това стеснение. Ние сме вече достатъчно добри приятели, за да можем да говорим откровено. На вашите години жените не се уважават, а се любят. Нали?
— Но… такова… как така… ако вие се съмнявате нещо…
— Не се съмнявам, приятелю, никак дори не се съмнявам, а съм убеден, че вие сте влюбен в жена ми. За да ви успокоя, ще ви кажа веднага, че не ви се сърдя за това. Ни най-малко, вярвайте ми, ни най-малко!
— ???!!!
Неговите думи ме поразиха. Гледах го с отворени уста и целият се бях превърнал в един голям въпросителен и едновременно удивителен знак.
Вие не можете да ме разберете? — продължи той. — Естествено, изглежда малко чудно, аз като съпруг, но…
В тоя момент в ума ми проблесна съмнението, че той нарочно ме е довел в тая усамотена част на парка, за да изтръгне моето признание и след това да изстреля в гърдите ми петте куршума на револвера си. Затова започнах решително да се защищавам:
— Но, господине, аз твърдя, че не храня никакви подобни чувства към госпожата. Аз само я уважавам.
Той разбра опасенията ми и побърза да ме успокои:
— Вие може би се страхувате, че имам някакви лоши намерения към вас. Пази боже! Ще ви се изповядам и тогава ще разберете.
И той започна с приятелски доверителен тон:
— Вижте, млади приятелю, аз и жена ми сме в лоши отношения. Нещо повече, ние сме пред развод.
— Вие?! — удивих се аз.
— Не вярвате ли?
— Но това е невъзможно?
— Възможно е, приятелю. Не бива да се заблуждавате от това, че ние с нея се отнасяме много добре един към друг. Причината за това е, че се разделяме по взаимно съгласие. Тя не желае да живее повече с мен и аз не желая да живея повече с нея. Недейте пита защо. Но за вас това положение е много благоприятно. Ако успеете с любовта си при нея, един ден тя ще бъде свободна и напълно ваша. Само че, за да стане това, ние двамата с вас трябва да работим задружно, да се подпомагаме като приятели.
— Задружно…
— Да, да! Аз ще направя от своя страна всичко, за да ви помогна, от ваша страна вие също бихте могли да ми помогнете.
Аз все още гледах с изумление тоя чудноват съпруг, когато той продължи:
— За да мога по-лесно да поискам развод и за да се реши делото в моя полза, на мен ми е много необходимо едно доказателство, с което сега за сега не разполагам. Това доказателство бихте могли да бъдете вие!
— Аз?… Как?…
— Много просто. На мен ми е необходимо доказателство, че жена ми е неморална.
— Но…
— Чакайте, моля ви се. Морална или неморална, на мен това ми е съвсем безразлично. Мен ми е необходимо доказателство, а това доказателство бихте могли да ми дадете вие при малко повече добра воля.
— Не разбирам!
— Ще разберете. Обяснихте ли се вече в любов на жена ми?
— Но… гос…
— Слушайте, трябва да побързате, аз ще ви дам възможност. Обяснете й се колкото може по-скоро. Ако тя отказва и се противи, не отстъпвайте, действувайте по-активно. Деветдесет на сто от жените се противят при любовно признание само защото така е прието. Така че побързайте и действувайте! Щом се съгласи, не се задоволявайте само с любовното признание. Най-лошото при жените е да спреш насред пътя. Настоявайте и искайте среща, тайна среща. Тя, разбира се, ще се противи още по-силно. Ще ви каже: „Ах, това е твърде много, само това не!“ Но това е само фраза, която жените произнасят със същата искреност, с която търговецът ви се кълне, че тая и тая стока му струва точно толкова. Ако сте упорит, накрая вие ще успеете, тя ще приеме срещата. Единствената пречка тогава ще бъда аз. Ние двамата с вас ще се уговорим и аз, да кажем, ще замина някъде.