Выбрать главу

С все по-голямо и по-голямо удивление аз слушах тоя чудноват съпруг.

— Сега идва най-главното. Вие ще отидете на срещата. В това време аз всъщност няма да съм заминал никъде, както ще кажа на жена си, а с двама свидетели ще нахлуя в къщата точно когато и вие, и тя най-малка очаквате това. Ако успеете да наредите така, че в тоя момент да бъдете и без панталони, още по-добре. Жена ми, разбира се, ще изпищи и ще падне в несвяст. Аз ще се хвърля върху вас, ще ви съборя на земята, ще почна да ви ритам с крака, след това ще ви разбия с юмрук носа и ще ви оскубя един кичур коса — горе-долу толкова, колкото може да изскубе един честен съпруг в яростта си. После ще взема панталоните ви като corpus delicti, а вас, както сте си по долни гащи, ще ви изпъдя от дома. И всичко това, разбира се, ще стане пред двама свидетели. Ето, разбирате ли сега?

— Но, господине …

— Разбирам, вас ви смущава боят. Но, драги господине, любовта иска жертви. През средните векове рицарите са умирали, за да докажат любовта си към избраницата на своето сърце. Защо и вие да не бъдете един такъв рицар, готов да изяде малко бой.

— Добре, но как ще изглеждам аз в очите на госпожата?

— Когато бъдете без панталони, ще й изглеждате много добре. След това, като изядете боя, вие сигурно ще събудите нейното съжаление, а не забравяйте, че съжалението често пъти е извор на най-дълбока любов.

— Да, но тая некрасива роля, която ми предлагате?

— Приятелю, я кажете ми колко сте имали по математика в училище.

— Бях лош ученик.

— Личи си. Тук имате работа с една чиста и ясна сметка. Моята съпруга получава развод като морална, чиста и порядъчна жена. Прибавете към това, че тя е млада и хубава. Какво ще стане тогава? Ще се спуснат към нея от всички страни и ще ви я вземат под носа. Представете си сега, че стане точно обратното. Жена ми загубва бракоразводното дело като неморална съпруга, компрометирана с вас. Какво й оставя тогава. Оставате й вие, разбирате ли, само вие!

Логиката на тоя човек наистина беше неумолима. Жалко, че в основата й лежеше необходимостта от един бой.

Разделяйки се, той ме покани да го посетя следобед. Когато отидох у тях, не го заварих у дома. Очевидно той смяташе, че вече сме се споразумели и създаваше условия за първите ми крачки.

Аз обаче бях взел друго решение — да предам целия ни разговор на жена му; тя заслужаваше да бъда искрен към нея.

— Госпожо, аз имам да говоря с вас, бих желал да ви кажа много неща — започнах развълнувано аз.

— Така ли?

— Да… — забърках се аз, не знаейки как да започна — вие виждате навярно… вие сте се убедили… такова… колко много ви уважавам.

— Благодаря ви, господине!

— Но чувството, което аз назовах уважение, на тия години, в които се намираме аз и вие, се нарича с друго име.

— Така ли, това не знаех. Какво е това име? — запита тя, усмихвайки се повече с очите си, отколкото с устните си.

За миг аз замълчах, колебаейки се. Най-после победих колебанието си и се реших:

— Това чувство се нарича любов.

— Така, значи! — каза тя спокойно. — Впрочем аз очаквах това.

— Очаквали сте? — изплашено запитах аз, боейки се да не би мъжът й да й е говорел вече нещо.

— Да, разбрах това по вашия поглед, по вашето държане, по всичко …

— А?…

— А моят отговор, искахте да попитате?

— Да! — едва чуто и със страх прошепнах.

— Бъдете търпелив. Това мога да ви кажа едва след като се уверя, че сте ми предан.

— О, ако ми бихте дали възможност да ви докажа своята преданост!

— Да, аз ще ви дам такава възможност, и то веднага. — Тя замълча за момент и след това продължи: — Чуйте, драги приятелю, аз и моят мъж сме в лоши отношения. О, нещо повече — ние сме пред развод.

Началото беше същото като при съпруга.

— Уверена съм — продължи тя, — че това ви учудва. Навярно, ви смущава фактът, че аз и моят мъж се отнасяме много добре един към друг. Това е така, защото се разделяме по взаимно споразумение. Аз не желая да живея повече с него, той не иска да живее повече с мен. По какви причини — недейте пита. Ако вашите чувства към мен са искрени, всичко това е много благоприятно за вас. Но вие трябва да ми помогнете в борбата ми срещу моя мъж.

— О…

— Вие бихте могли много да ми помогнете. На мен са ми необходими колкото се може повече доказателства за моето безупречно поведение на съпруга. Такива доказателства аз имам, но на мен ми трябва и едно неоспоримо доказателство, тъй като съпругът ми ще се опитва да докаже обратното.